Във фейсбук групите на животновъди циркулира писмо на проф. дсн Цонка Пеева – председател на Българска национална асоциация за развитие на биволовъдството, в което тя излага своята позиция относно съдбата на българското биволовъдство – сфера, в която работи от 45 години.

Финално: Вижте всички ставки по de minimis за животновъдите

Като за начало проф. Пеева цитира няколко важни момента от Агростатистиката на Министерството на земеделието:

•    От 240 стада, общо за двете биволовъдни асоциации у нас, при 70% броят на биволите е 20 – 30, което означава, че фермите са дребни и разпокъсани;
•    При биволите, за разлика от говедата, средната продължителност на сухостойния период е 120 дни, тоест 33% от общия брой на биволиците не се доят през годината;
•    При бременност 315 дни и 120 дни сервиз период, калвинг интервалът (периодът между две омалачвания) е 435 дни, което означава плодовитост в стадата 84%.

Проф. Пеева изтъква, че съществена грешка, която се допуска от специалистите, които не правят разлика между говеда и биволи и за които 400 кг продадено мляко от биволица е малко, е че не се прави разлика между лактационна и годишна млечност.

В развъдните програми и на двете Асоциации е записана средна млечност 1500 кг. Изчисленията на проф. Пеева показват следното:

1500 кг е лактационната млечност. При сухостоен период 120 дни това означава, че 33% от дните на годината биволицата не се дои, което се равнява на 495 кг от лактационната, т.е. годишната млечност е 1050 кг (1500 - 495 = 1050 кг). При разход на мляко за изхранване на малачето за 5 месеца – 550-600 кг в зависимост от сезона, накрая се получава 400 кг за стокова продукция.

„Колеги зооинженери, фермери, съветници към министъра и млекопреработватели, не поставяйте под общ знаменател говедата и биволите! Между тях има огромна разлика. Тя е не само по отношение на репродукцията, но и по отношение на бързите и трайни условни рефлекси, които животното си създава по време на доене, обстановка, режим и пр.“, обяснява председателят на Асоциацията.

Проф. Пеева: „Ако субсидиите за биволите са големи, защо никой не си дава сметка, че средната дневна млечност от биволица е 6 – 7 кг, докато на кравата е 20 – 25 кг?“

По думите й преди да се приеме Наредба 3 във връзка с подкрепата, обвързана с производството, е трябвало да има широко обществено обсъждане. 

„Тогава цяла седмица – от Коледа до края на годината, електронната поща на МЗХГ беше блокирана и никакви становища не бяха взети под внимание. Тогава трябваше да се мисли къде ще си продават млякото дребните фермери, от което количество никой млекопреработвател не се интересува. Защо не се задава въпросът: „Къде са нашите преработватели?”. Отговорът е прост: „По-лесно е да се внасят сухо мляко, есенции за аромати за краве, овче, биволско и козе сирене, които масово се прилагат вече и у нас, отколкото да се изкупува българското мляко“, тъжно констатира проф. Пеева.

За да покаже, че биволовъдната наука е ценена и продължава да бъде обект на внимание от много страни, тя дава за пример Станцията по изкуствено осеменяване в Сливен. Там има 6 елитни биволски бика, от които се складира семенна течност, към която има интерес от Бразилия, Турция, Венецуела, Франция. За да се прилага по-широко изкуственото осеменяване, Асоциацията предоставя безплатни дози на своите фермери и бичета за естествено покриване от бикопроизводителки.

Проф. Пеева: „Биволовъдите не искат пари, а пазар за млякото. Продължаваме да се борим с вятърните мелници!“

Относно трудния пазар на биволското мляко проф. Пеева вижда следното решение:

„Да се разреши на всички фермери, които отговарят на условията от ЗВМД и имат ферми с до 10-15 биволици, да излизат на пазара, без да бъдат непрекъснато санкционирани от БАБХ и данъчните. От тях се иска да издават квитанция за продадено мляко на съответната цена, с което да докажат продажбите си. Лесно и просто! Ако пазарът ги приеме, те ще продължат да съществуват, ако не ги приеме, тогава те сами ще си решат дали да гледат биволи“, заключава председателят на биволовъдната асоциация.