В надпревара за намаляване на щетите, които селското стопанство нанася на климата, Европейският съюз (ЕС) и САЩ си поставят високи цели, които да доведат до трансформирането на глобалната хранителна система. Техните различни визии обаче може да означават, че всички ние ще загубим, пише Politico.

Надвиснала ли е "зелена" заплаха над земеделието?

Според изданието настъпващата Студена война ще доведе до десетки милиарди евро загуби на година за селскостопанската търговия и ще подкопае по-фундаменталния стремеж към обръщане на процеса на глобално затопляне чрез сътрудничество в хранителните системи, които са отговорни за повече от 1/3 от емисиите на парникови газове.

Съвсем ясно е, че има два различни пътя и мисля, че Съединените щати и много други страни ще вървят по един път, а ЕС ще тръгне по друг, казва американският министър на земеделието Том Вилсак пред Politico в интервю, в което той едва скрива критиките си към селскостопанската философия на ЕС.

Според Вилсак европейската стратегия “От фермата до трапезата” е рецепта за бедствие. Тя ще намали добивите на култури, ще повиши цените на храните и ще застраши продоволствената сигурност.

Департаментът по земеделие на САЩ (USDA) публикува икономически модели, според които световното производство на храни ще спадне с 11%, а цените ще скочат с 89%, ако всички страни следват европейския модел.

Светът трябва да се храни и трябва да се храни по устойчив начин. Не можем да жертваме едното за другото, отбелязва Вилсак.

В отговор на европейската стратегия САЩ представиха нова международна коалиция за увеличаване на производството на храни по устойчив начин. Тя цели да се обединят няколко държави, като начало тези в Америка, за да се гарантира, че ЕС няма да диктува новите норми в световните царевични ниви и млечни ферми.

Има редица нации, които силно вярват, че не можем да жертваме производителността, за да постигнем целта за устойчивост, допълва американският земеделски министър.

В наши дни търговията е обвързана с битката за международните стандарти. САЩ отдавна са наясно как ЕС чрез търговската си политика налага глобални хранителни норми. Примери за това са географските указания, които защитават продукти като шампанското и пармската шунка.

Вашингтон отхвърля този модел и още по-настроен срещу него, след като и други страни, извън ЕС, започнаха да забраняват употребата на пестициди и генномодифицирани храни.

Една от тревогите на Вилсак е свързана с намерението на Европа да използва различните си стандарти за храна, за да спъва търговията. Примери за това вече има. По време на своето председателство на ЕС през първата половина на следващата година Франция ще се стреми да приеме законодателство относно ограниченията върху вноса, идващи от страни, които според ЕС имат по-ниски стандарти, включително във връзка с използването на агрохимикали.

Според министъра планът на Париж ще създаде „търговска система, която всъщност не е търговска система”.
Затова новата коалиция, подкрепяна от САЩ, цели да покаже различен начин за постигане на целите на европейската стратегия “От фермата до трапезата”.

Тя показва подход, който смятаме, че ще работи за модерното селско стопанство по света и работи по-добре, отколкото програмата на ЕС, казва Дейвид Салмонсен, старши директор в най-голямата фермерска организация в САЩ.

На 180 градуса спрямо позицията на САЩ, ръководителят на Зелената сделка на ЕС Франс Тимерманс подчерта тази година, че ръстът на производителността вече не трябва да е от първостепенно значение.

Трябва да спрем да преценяваме успеха по броя на „вагоните с храна“, които произвеждаме, призова Тимерманс.

САЩ не са съгласни с анализа на Тимерманс. Те смятат, че философията на селското стопанство, целяща производителност, не трябва да се изоставя. Може да продължи да се практикува като се инвестира в технологии и практики.

Планът на Вилсак веднага провокира отклик в Европа.

Това е пълна противоположност на дългосрочната продоволствена сигурност за насърчаване на селскостопанските системи, които буквално унищожават фундаменталната част от нашето производство, а именно почвата, казва Томас Уайц, австрийски член на Европейския парламент от Зелените.

За да защити позицията си, американският земеделски министър отбелязва, че стратегията “От фермата до трапезата” търпи много критики от самите европейски фермери. Те я определяли като заплаха за производството на храна.

Конкретно опасения бяха изразени от Copa-Cogeca относно възможния значителен спад на производството в ЕС. Бе зададен въпросът колко още проучвания за въздействието на стратегията са необходими, преди да започне истинският дебат в Брюксел.

На това европейският комисар по земеделието Януш Войчеховски отговори, че е все още твърде рано да се прецени как стратегията ще повлияе на производителността и че Комисията трябва да изчака и да види как държавите планират да приложат следващата Общата селскостопанска политика, преди да се произнесе.

Раздвоен свят

Според Politico, ако ЕС не изпълни заявената си мисия за създаване на „зелени съюзи“ със страни извън ЕС, неговата водеща стратегия за храни и земеделие може в крайна сметка да превърне ЕС в био супермаркет. Без съмнение той ще произвежда  по-качествени, по-устойчиви и ценни храни, но с малко въздействие върху подобряването на световните екологични стандарти.

През юни тази година официалният представител на ЕС по безопасност на храните Алмут Битерхоф заяви, че когато става въпрос за промяна в глобалната употреба на пестициди, разписана в стратегията “От фермата до трапезата”, има „много смесена“ обратна връзка от „няколко“ търговски партньори на ЕС, които се оплакват, че ЕС е прекалено настоятелен. ЕС например планира да забрани вноса на храни от култури, отглеждани с помощта на агрохимикали, които допринасят за глобалните екологични проблеми като спада на опрашителите.

Различията във възгледите на ЕС и САЩ по отношение на географските указания може да доведат до сериозни проблеми. За търговска война обаче е рано да се говори.

Днес имаме някакво агресивно мълчание между САЩ и ЕС по този въпрос и това е наистина опасно, защото не решава проблема, казва Александър Мюлер, бивш помощник-генерален директор на Организацията на ООН по прехрана и земеделие. Той допълва, че е била пропусната възможност да се започне дебат за достойнствата на двете конкурентни хранителни системи на неотдавнашната среща на върха на ООН.

 

ВИЖТЕ ОЩЕ:

Каква цена ще платят фермерите за своето „позеленяване“?

Полша ще става биопроизводител №1 в Европа. А ние и план нямаме

CAP4US: Напояване и земеползване трябва да са ключови фактори в Стратегическия план