За изменения и допълнения на Закона за маслодайната роза настояват от Браншова асоциация на производителите и преработвателите на етерично маслени култури (БАППЕМК).

Гласувайте: Какви са очакванията ви от втория мандат на Явор Гечев като служебен министър?

От сдружението са категорични, че законът е нужен и има своите полезни страни, но двугодишното му действие е доказало многократно някои излишни и дори вредни изисквания, заложени в него, които водят до отлив на производители в сектора. Агри.БГ публикува анализа на асоциацията върху определени точки в закона:

Чл. 2. (1) Целта на закона е опазването на маслодайната роза, традиционно отглеждана на територията на Република България. (2) Министърът на земеделието, храните и горите провежда държавната политика по идентификацията и отглеждането на насажденията от маслодайна роза и подпомагането на розопроизводството.

 

Целта на закона е опазването на маслодайната роза, а всъщност се въвежда регулация на пазара. Впрегната е цялата държава, в това число и местната власт, за да постави определени търговски субекти в господстващо положение, а розопроизводителите като още по-слаба и унизена страна.

Спрямо Чл. 13., алинеи 1 и 2 розопроизводителите ежегодно декларират сключените си договори с розопреработватели, както и количествата произведен и реализиран цвят, документите за които са длъжни да съхраняват 5 години.

 

Излишна бюрокрация, свързана с чакане по опашки, спазване на срокове, глоби при неспазени срокове и то в момент, когато сме най-натоварени с подготвяне на кампания, подаване на заявления за подпомагане и други. Освен това няма гаранция, че подаваната информация е достатъчно защитена (в чл. 10 изискват клиенти, обеми и въобще всички детайли по договорите), а изтичането на такава е сериозна заплаха за пазарните позиции на отделните субекти.

С подадената информация би могло да се злоупотреби, като същата би била контролна точка за „лоялността“ между преработвателите относно разпределянето на доставчиците. Не казваме нищо лошо за преработвателите просто обстоятелствата са такива. Мисията на търговеца е да печели в рамките на закона, а на закоодателя - да създава такива закони, с които да не се изкривява пазара.

Следвайки теорията на пазарната логика, купувачът би увеличил цената ако е застрашен да остане с по-малко суровина и обратно - ако суровината е повече от нужната, да намали цената и така до намиране на баланс. Да, но за да се случи това е необходима определена доза анонимност, всеки участник в пазара да не знае с кого работи конкурентът му, в противен случай се създава благоприятна среда за договорки. Още по лошо, договорката е по презумпция, не е необходимо дори да се разговаря трябва само „да се поведе хорото“ и на всички им е ясно как се играе. На всеки му е ясно, че ако заработи с нови контрагенти – работили с друг преработвател (предлагайки им по-добри условия), реципрочният отговор би бил същия и това би му донесло повече негативи отколкото позитиви.

За да не изглеждаме голословни, ще посочим някои факти от близкото минало. Преди приемане на закона, както всички от сектора знаят, много от кампаниите стартираха с по-ниска цена (дали е била договорена, или не, няма как да го знаем, а още по-малко да го докажем) и впоследствие закономерностите на търсенето и предлагането, както и състезаването между преработвателните повишаваха цената, надхвърляйки в една от годините дори двойно от стартовата цена

Разбира се, в по далечното минало – преди около 10 години и повече, сме ставали свидетели и на обратния феномен, но каквото и да се е случваше, пазарът оправяше нещата. При свръх ниска цена се появяваха нови дестилерии, а при свръх висока – нови производители. Но производителят ежедневно знаеше актуалната цена на пазара и на тази база решаваше на кого да продава, защото имаше „витрина“- тоест пунктовете.

Откакто се прие закона, цената е постоянна (такава, каквато е заложена в договорите преди стартиране на кампания) и нищожно ниска. Ако за ниската цена биха могли да се намерят много други аргументи (основателни), то за липсата на ценова динамика аргументът е само един – Законът за маслодайната роза.

От друга страна, това законово изискване е излишна бюрокрация - така или иначе към НАП се подава информацията кой от кого купува, както и стойността на сделките.

За да сме равни пред закона, редно би било и преработвателите да подават информация за техните договори, свързани с продажбата на розово масло, розова вода и прочее. Ние не желаем това, то е фирмена тайна,искаме премахване на тези ненужни и вредни за пазара текстове.

Съществува и заплахата от излишни глоби. Неподаването в срок на някоя декларация би довело до санкции. Розопроизводителят ще бъде санкциониран, защото се е подготвял за кампания, вместо да чака по опашки, за да подава декларации.

Чл. 10.  (3) Изкупуването на цвят от маслодайна роза се извършва от вписани в регистъра по чл. 3 розопреработватели…

 

Цената на маслодайната роза с всяка година е все по-ниска, ограничаването на лицата, изкупуващи розов цвят, води до ограничаването на пазара, като създава условия за непазарни практики или изкривени такива.

Вместо да се насърчи търсенето, то се ограничава. Преди години, когато бяхме в същата ситуация, се появиха нови дестилерии (логично при ниска изкупна цена) и именно посредниците направиха възможно да се насочи цвета към тях, в резултат на което цената се увеличи (разбира се, колкото повече се задържи махалото в една посока, с толкова повече енергия тръгва към другата посока).

Сега се втълпява (популистко, настройвайки хората едни срещу други) колко виновни били посредниците за ниската цена.
Ограничени са и опциите за ишлиме. Няма как един или повече производители да съзададат търговско дружество, което да изкупи собствения им цвят и да го преработи на ишлеме - по закон това може да стане само от производител на преработвател. Премахването на тази опция, дори и никой да не я прилага, намалява преговорната сила на производителя, като го „поставя натясно“.

Ограничението е вредно, защото създава благоприятни условия за ценови договорки между преработвателите. Доказването на картели е изклучително трудно и ролята на държавата (в една пазарна, европейска икономика) е да създава такива правила и механизми, които да възпрепятстват непазарните практики. 

Прекупвачите, които са отстраненият сега елемент, реално играят ролята на пазарен регулатор - насочват продукцията към купувачите, склонни да платят най-много. Още повече че обединяват силите на много и малки производители, които поотделно биха договорили много по-лоши условия. Излиза, че законът не направен, за да защити розата, а определени пазарни субекти.

Чл. 10. (5) Ежегодно в срок до 25 април кметът на общината издава заповед, която включва:…3. часови периоди за бране и за изкупуване на цвят от маслодайна роза; 4. забрана за бране и изкупуване на цвят от маслодайна роза извън периода по т. 3

 

Това са отношения между продавач и купувач. Каква е ролята на кмета в техните отношения?! Ако беше заведение, което вдига шум например, добре, но защо кметът да определя докога да се бере и докога не, това са частни предприятия нито са държавни, нито са общински. Уточняваме, че по-ранното бране дава по-качествена суровина. Ранното бране означава, достатъчно берачи, достатъчно високо възнаграждение на берача, достатъчна висока цена на розата. Късното бране означава обратното.

Ролята на държавата е да защити малкия потребител, малкия производител. Ако продукцията се продаваше на дребно, би било разбираемо, но когато се продава на индустрията и държавата се намесва, защитавайки силната страна, това е неприемливо и унизително.

Още забележки по Закона за маслодайната роза:


-    Няма текст в него, който да дава механизъм за контрол на качеството и афтентичността на маслото. Въведени са изисквания, в т.ч. и бюрократични, които ще затруднят новите играчи на пазара, но контрол на маслото няма.
-   Заложените глоби от чл. 19 до чл. 33 не са съобразени с Европейския закон. Глобите не са пропорционални на нарушенията и не са съобразени с евентуалните вреди, произлизащи от нарушенията. Не може санкция за неподаден договор да е близка до тази за етикетиране на имитиращ продукт като истински. Не е ясно дали в първия случай би настъпила вреда за когото и да било, а във втория се подкопава името на българския продукт, от което страда целият сектор.