Лабораторните анализи на мед в 6 различни държавни лаборатории в страната, обявени за периода 2018-2022 г. от Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) показват, че най-голям е рискът от наличие на остатъци от ветеринарни лечебни продукти в пчелния мед - 22,05% от взетите проби, се посочва в анализ на Центъра за оценка на риска по хранителната верига (ЦОРХВ).

За този период най-много проби пчелен мед е изследвала Централна лаборатория по ветеринарно-санитарна експертиза и екология (ЦЛВСЕЕ) – София – 2 263.

От анализираните проби има 499 несъответстващи резултата за наличие на остатъци от неразрешени ветеринарно лекарствени препарати  (амитраз, сулфадиазин, стрептомицин и енрофлоксацин). Това представлява 22,05% от всички анализирани проби мед от лабораторията. 


Пчелен мед са изследвали лабораториите в София, Благоевград, Враца, Варна, Сливен, Пловдив. 

Несъответствията при показателите, доказващи фалшификации в меда, обаче са твърде нисък процент: добавени захари показва под 1% от пробите, прегряване и неестествени примеси - 0,69%, т.нар. “захарен мед” или пък прекалено много вода в него отбелязват едва 0,31% от пробите, отчетени в 6 държавни лаборатории. Неправилно съхранение на меда се отчита при 0,31% от пробите. 

За съжаление обаче, изводът е един - данните от БАБХ са твърде недостатъчни, за да се оцени и анализира рискът от наличие на замърсители и фалшификации в пчелен мед в България. Голяма част от предоставените проби обаче са от самоконтрол, което показва, че пчеларите проявяват отговорно поведение относно качеството на произведения пчелен мед. 

Каква е реалността за контрола? Към момента в обектите за търговия с храни няма предвидени проби за мед и пчелни продукти, в Националната мониторингова програма за контрол на остатъци (НМПКО) за 2024 г. за антибактериални субстанции, амитраз има заложени 10 проби от 8 региона, остатъци от внос – 5 проби (хлорамфеникол, нитрофурани, антибактериални субстанции, амитраз) от 5 гранични контролни пункта. 5 са пробите на пчелен мед по програмата за контрол на храни и предмети за контакт с опасни замърсители, а по Плана за контрол на замърсителите в храните от животински произход, пускани на пазара на Съюза има предвидена едва 1 проба на мед, се констатира в доклада на експертите. 


На база изследванията на меда през отчетените 5 години от ЦОРХВ настояват да се засили контрола на произведения мед като се заложат повече брой проби относно замърсителите и качеството на меда. Трябва да се разшири мониторинга за опасни остатъци от лекарствени продукти в повече региони на страната, а от 1 на 5 да станат вземаните изследвания по плановете за контрол на храни от животински произход, пускани на пазара на Съюза. 

Необходими са и хармонизирани подходи и систематично лабораторно изследване на пчелен мед, като се използват всички най-нови методи за анализ, за да се докажат автентичността и качеството на меда. Така би могло да се гарантира, че медът, който се пуска на пазара е натурален и безопасен, се казва още в анализа на ЦОРХВ. 

 

Иначе, на фона на качеството на меда, България все още изостава в консумацията на мед - тя е на 52-ро място от данни за 180 страни в света с едва 0,56 кг. на глава от населението. По статистически данни лидер по консумация на мед на човек през 2022 г. е Централноафриканската република (3,12 кг). На второ място е Гърция (2,46 кг), на трето Литва (2,25 кг.).