През 2024 г. Национална служба за съвети в земеделието (НССЗ) отбеляза четвърт век от своето създаване. Какво се случи за този период и какво предстои занапред, разговаряме с нейния изпълнителен директор –доц. д-р Младен Младенов.

Г-н Младенов, 25 години не са никак малко. Как оценявате развитието на НССЗ за този период?

 

Да, четвърт век е един дълъг период от време. През една голяма част от него и аз съм имал честта да участвам в създаването и развитието на Службата. 

Моята оценка, а и съм сигурен, че и на много други колеги и земеделски стопани, е че за тези 25 години НССЗ се превърна в една модерна съветническа организация на европейско ниво и в един доверен и желан партньор за земеделски стопани. Едно от доказателствата за това е, че над 15 000 земеделски стопани работят всяка година с нас и те все по-често ни посещават, както и ние ги посещаваме в техните земеделски стопанства. Предоставяме и над 80 000 консултации годишно, като по този начин чрез безплатните консултации на НССЗ се спестяват на земеделските стопани около 3.2 млн. лв. годишно, а средствата за Службата от държавния бюджет са над два пъти по-малко. Изготвени са над 16 700 броя проекта по Програмата за развитие на селските райони 2007 – 2013 г., като над 14 000 проекта на стойност от почти 390 млн.лв. са одобрени и по този начин всеки един експерт на НССЗ е допринесъл с около 3.7 млн. лв. за усвояването на средствата по Програмата в Република България. За следващия програмен период 2014 – 2022 г. експертите на НССЗ са изготвили над 9 200 проекта, като над 8 400 проекта на стойност от почти 290 млн. лв. са одобрени и по този начин всеки един експерт на НССЗ е допринесъл с около 2.70 млн. лв. за усвояването на средствата по Програмата в Република България.

Каква е основната мисия на НССЗ и как тя се е развила с времето?


Ако трябва да цитирам стратегическите документи: „Мисията на НССЗ е да подпомага прилагането на държавната политиката в аграрния сектор и постигането на заложените от Министерството на земеделието и храните приоритети и цели за осъществяване на ефективно и конкурентно земеделие в Република България, като съдейства за развитието на националната система за знания и иновации в селското стопанство и предлага на земеделските стопани качествени съветнически услуги, актуална и полезна информация, обучение и техническа помощ”.

Ще се опитам сега и на по-достъпен за земеделските стопани език да ви разкажа накратко развитието на мисията на НССЗ през годините.

В началните години мисията на НССЗ беше по-скоро насочена към изграждане на доверие от страна на земеделските стопани към експертите от Службата и към представяне на съветнически услуги в по-стеснен обхват с фокус върху специализираните съвети в растениевъдството, животновъдството и аграрната икономика. Постепенно мисията на Службата се разви и в момента е насочена към поддържане на доверието на земеделските стопани и представянето им на комплексни съветнически услуги, включващи съвети от създаването на фермата до нейното пълно обслужване в агрономически, животновъден и агроикономически аспект, както и за подпомагане кандидатстването и изпълнението на проекти по различни мерки, схеми и интервенции.

С какви предизвикателства се сблъсква Службата през годините и как ги преодолява?


Първото предизвикателство, още със създаването на Службата, беше как Службата да убеди земеделските стопани, че те могат да се доверяват на нейните експерти и да разчитат на тяхната експертна съветническа помощ. Голяма част от експертите на НССЗ са обучени на модераторски умения и умения за работа със земеделските стопани и как да градят доверие във фермерите.

Най-голямото доверие обаче се изгражда на база на точните и ясните съвети към земеделските стопани и когато фермерите видят на практика как съветническата помощ на НССЗ е допринесла за развитие на техните стопанства. Ето защо второто важно предизвикателство, което винаги ще стои пред нас, е да поддържаме и развиваме знанията на нашите колеги, за да отговорят на изискванията на земеделските стопани и на променящата се икономическа и законодателна среда. Затова постоянно се организират курсове и информационно-обучителни събития за колегите в Службата.

Третото важно предизвикателство пред нас беше да се справим с няколкото преструктурирания на Службата и постоянното намаляване на нейния щатен състав, както и с недостатъчни средства от националния бюджет за дейността на й. На този етап по отношение на административния капацитет се справихме, като осигурихме възможност по Постановление № 185 от 30 юни 2011 на Министерския съвет извън утвърдената численост на персонала на НССЗ да бъдат назначавани допълнителни експерти на срочни трудови договори за изпълнявани дейности по ПРСР 2014 – 2020 г. и по Стратегическия план за развитие на земеделието 2023 – 2027 г. Техните разходи се покриват и от получаваните от Службата средства по Програмата и Стратегическия план. Разбира се, необходимо е още по-голямо укрепване на капацитета на Службата. Също така постоянно търсим и намираме и други източници на финансиране, извън националния бюджет. В момента тези средства представляват почти 80% от средствата за покриване на разходите на НССЗ.

Важно предизвикателство беше и успешното изпълнение на дейностите на НССЗ по време на епидемията от COVID-19. През този период дейностите на Службата бяха много затруднени, тъй като те са свързани с директни контакти със земеделските стопани. Въпреки всичко ние успяхме да се справим с това предизвикателство и да покажем, че НССЗ е една гъвкава структура, която може да се адаптира към всякакви промени в обкръжаващата ни среда. Службата внедри и много нови методи и инструменти в своята дейност, като например онлайн и хибридни семинари и групови консултации, както и по-активно присъствие и използване на социалните медии. 

Кое е най-голямото постижение на Службата за тези 25 години?

 

Службата успя да помогне на хиляди земеделски стопани и да се превърне в техен доверен помощник. За последните 10 години над 71 000 земеделски стопани и други лица, желаещи да се занимават със земеделие, са потърсили помощта на Службата. Едва ли има малко земеделско стопанство, което да си представя своята дейност без помощта на експертите от регионалните офиси на НССЗ.

Как се променя ролята на НССЗ в днешните условия на българското земеделие?

 

Основната роля на НССЗ през годините не се е променила значително и си остава да се предоставят съвети и знания на земеделските стопани. Променят се основно начините и инструментите на предоставянето им, като те се адаптират към съвременните условия. Все повече се набляга на дигитални инструменти и интерактивни методи на предоставяне на съвети и организиране на различни събития и обучения. Все повече се използват и инструменти и методи, които да улеснят земеделските стопани при получаването на съветнически услуги от Службата, например връзка с експертите от НССЗ чрез социалните медии или електронната поща. Въпреки ограничения си състав Службата е все по-близо до земеделските стопани и за тях достъпът до услугите на НССЗ е лесен и удобен.

През последните години Службата развива и набляга все повече и на своите дейности, свързани с неформалните консултативни съвети и фермерските кръгове към териториалните областни офиси. В неформалните консултативни съвети участват както активни земеделски стопани, които работят на територията на областта, така и представители на местни браншови организации, на научните институти от системата на Селскостопанска академия и Университети със земеделска насоченост, на местни публични организации и държавни структури, в т.ч. Областна дирекция „Земеделие”, областните дирекции към Българската агенция по безопасност на храните и др. 

Всеки областен офис на НССЗ провежда поне по една среща на неформалния консултативен съвет годишно, а амбициите са от 2025 г. срещите да са поне две.

„Фермерски кръгове” към всеки областен офис на НССЗ имат за цел да разпространяват сред фермерите полезна информация и да популяризират добрите практики по кандидатстването и изпълнението на проекти по европейски и национални програми за подпомагане, както и да повишат ефективността и обхвата на предоставяните от НССЗ съвети, като Службата достигне до по-голям брой фермери. 

Участниците във фермерските кръгове са земеделски стопани, които често ползват съветническите услуги на Службата и са по-активни, имат авторитет и лесно осъществяват комуникация с други фермери от съответната община или населено място. Експертите от офисите на НССЗ изпращат информация на участниците в кръга и те информират земеделските стопани от техния район.

Национална служба за съвети в земеделието много активно участва и в международни проекти в областта на научно-приложните изследвания и иновациите. Към момента НССЗ успешно изпълни три проекта по Програма Хоризонт 2020 и сега активно участва в изпълнението на пет проекта по Програма Хоризонт Европа. Проектите са свързани с модернизиране на земеделието чрез по-ефективна и ефикасна Система за знания и иновации в селското стопанство (AKIS), създаване на мрежи от ферми на европейско ниво, свързани с подкрепа на прехода към интелигентно земеделие от полза за климата, намаляване на употребата и рисковете от пестициди и на устойчивото управление на почвите. Повечето от тези проекти покриват територията на целия ЕС, а за някои от тях НССЗ отговаря за координацията на проектите и мрежите не само за България, но и за съседни страни, като Гърция и Румъния.

Добър пример за съдействие от страна на НССЗ за въвеждане на иновации е и участието на НССЗ по финансирания от Европейската космическа агенция проект „Разработване на приложение за крайни потребители за наблюдение и анализ на селскостопански култури въз основа на сателитни наблюдения и интелигентни модели (AGROMOAPP). Целта е да се разработи интернет приложение (Agromo), предназначено за използване от крайни потребители за наблюдение и анализ на три пилотни земеделски култури (пшеница, слънчоглед и царевица) въз основа на сателитни наблюдения и интелигентни модели. Планирано е приложението да съдържа специален модул за предоставяне на съветнически услуги, които да се използват от земеделските производители (особено малките и средните) в случаите, когато се установява забавено и/или нехомогенно развитие на културите, но не само. Съветническият модул ще бъде фокусиран и върху специфични техники, мерки за устойчиво земеделие и за намаляване на екологичния отпечатък от дейностите на земеделските производители.

Защо фермерите се нуждаят от такава структура, като НССЗ?


Земеделските стопани, особено малките стопанства са изправени пред изключително много предизвикателства и непрекъснато променящата се среда, изискваща те да имат надежден съветник, който да им дава правилните съвети. Също така земеделските стопани функционират и в сложна законодателна среда с наличие на голям брой нормативни актове, засягащи тяхната дейност. За много от тях, особено малките е много трудно да се ориентират в тази сложна нормативна среда и затова им трябва добър помощник и съветник като НССЗ. 

Също така през последните години фермерите имат много по-голяма нужда да получават консултации и подкрепа както по въпроси, свързани с тяхното подпомагане по различни схеми, мерки и интервенции с европейско и национално финансиране, така и по различни технологични и специализирани въпроси, в т.ч. и за иновации в сектора. Трябва да се отчете и обстоятелството, че преобладаващата част от стопаните в малките и стартиращи стопанства нямат специализирано земеделско образование и нямат достатъчно развити управленски и бизнес умения и имат нужда от структура, която да им помогне да я развият. Наблюдава се и тенденция, особено сред младите земеделски стопани за осъзнаване на необходимостта от постоянното повишаване на знанията и квалификацията, както и преквалификация. Затова те все по-често се обръщат към Службата да им помогне в тази насока. 

Как виждате бъдещето на НССЗ и кои са основните приоритети, които си поставяте в следващите 25 години?

 

Един от основните приоритети през следващите години за НССЗ е да засили своите дейности в рамките на Системата за знания и иновации в селското стопанство (AKIS). От съществено значение за трансфера на знания и иновации от науката в практиката е лесното и свободното споделяне на знания по достъпен начин на национално и регионално ниво, като всички участници в AKIS трябва да бъдат ангажирани в този процес, за да може да се създаде добре структурирана и работеща система за знания и иновации. Успехът зависи най-много от активното сътрудничество между научните организации, организациите, предоставящи съвети в областта на земеделието и селските райони, основно НССЗ, и браншовите и други неправителствени организации в областта на земеделието. В тази система ролята на НССЗ е много важна и тя може да е един мост между различните организации. Затова през следващите години НССЗ ще засили своите дейности за насърчаване на активното участие на земеделските стопани в AKIS и така да разшири възможностите за споделяне, обмен и разпространение на знания и опит. 

Вторият важен приоритет за следващите години, тясно свързан с първия, е НССЗ да продължи да подпомага трансфера на знания и иновации в практиката, като започне да използва все по-активно нови инструменти и методи, особено дигиталните инструменти. В тази връзка НССЗ ще засили своите участия по различни международни програми за финансиране на научно-приложни проекти и иновации, особено по Програма Хоризонт Европа.

Третият важен приоритет е укрепването и засилването на капацитета на НССЗ, тъй като съветническите услуги са от ключово значение за развитието на съвременно земеделие и се очаква тяхното търсене да се увеличава през следващите години. Въпреки че през последните години бяха създадени 28 мобилни общински офиса, анализът на тяхната дейност до момента показва, че е необходимо да се увеличи техният брой, както и особено е важно да се укрепи съставът на териториалните областни офиси. Във всеки офис трябва да работят по 4 или 5 експерти в трите основни направления – животновъдство, растениевъдство и аграрна икономика (аграрен бизнес). Това е едно много сериозно предизвикателство, тъй като, от една страна, е свързано с осигуряване на достатъчен бюджет за покриване на разходите на НССЗ за тези експерти както с бюджетни, така и със средства извън националния бюджет. От друга страна, е свързано и с намирането и привличането на добри експерти, които да работят в тези офиси, а всички знаем колко е трудно в момента да се намерят добри агрономи и зооинженери, а за НССЗ като държавна структура е още по-трудно да се бори за тяхното привличане с частни компании в областта на земеделието.

Разбира се, много важен приоритет за НССЗ остава и подпомагането на земеделските стопани за кандидатстване и изпълнение на проекти по различни схеми, мерки и интервенции с европейско и национално финансиране

Необходимо е и продължаване и засилване на предоставянето на съветнически услуги за екологосъобразните практики – консервационно, интегрирано и биологично земеделие, за да се адресират целите на Зелената сделка, както и целите, свързани с адаптирането на земеделието и земеделските стопани към изменението на климата. 

Необходимо е също така да бъде осигурена възможност за предоставяне на съветнически услуги за малки, много малки, млади и стартиращи земеделски стопани, свързани с използването на дигитални инструменти; управлението на риска в стопанствата, коопериране и участието в Оперативни групи чрез инструментите на Европейското партньорство за иновации за селскостопанска производителност и устойчивост (ЕПИ-АГРИ).

Какво Ви кара да се гордеете най-много с екипа на НССЗ?

 

Има много неща, с които се гордея като ръководител на екипа на НССЗ, но ако мога да отлича едно от тях, това е сплотеността на екипа и отдадеността му в работата. Въпреки голямата конкуренция на трудовия пазар по отношение на експертните кадри в земеделието, НССЗ разполага с много добри агрономи, зооинженери и аграрикономисти. Като държавна структура, естествено, заплащането на експертите е по-ниско от това в частни агрокомпании, но ние успяваме да задържаме нашите експерти, като им осигуряваме добри условия на работа и много възможности за получаване на нови знания, опит и умения, както и голяма свобода по отношение на тяхната дейност.