Стопаните, които отглеждат своите стада пасищно, знаят каква напаст са хищниците. Мъката за животните и финансовите щети за фермерите не са никак малки. 

Благовеста Василева: Българският животновъд оцелява все по-трудно

„Наскоро се появи вълк и в нашето село в Странджа. Изчезнаха ми телета, имам нахапани юници. Дори да успееш да спасиш животните, месото започва да загнива от бактериите. Вонята е нечовешка, докато организмът съумее да превъзмогне инфекцията. Освен това животните са стресирани и трудно се връщат към нормалното си поведение“, споделя животновъдът и браншови представител Стоян Чуканов. 

Темата нееднократно е била поставяна от бранша на масата за обсъждане по време на Консултативни съвети по животновъдство. За съжаление, досега от Министерството на земеделието са отбивали топката, позовавайки се на европейската Директива за хабитатите.

Проблемът с нападението на хищници не е чужд обаче и на животновъдите в други страни членки. По време на наскоро миналия Съвет на министрите по земеделие в Брюксел австрийците повдигат темата, като са подкрепени от десетина други държави членки. 

От своя страна, Европейската комисия също връща топката. Отговорът им е ясен – Директивата за хабитатите предвижда адекватни инструменти за поддържане на биологичното разнообразие, но в случаите, в които са регистрирани щети върху селскостопанските животни, страните членки могат да вземат решение за дерогация.

Преди една година ЕК е изпратила писмо до министерствата на земеделието и на екологията в страните членки, че има нови насоки как да се реагира в подобни ситуации. Когато те идентифицират такъв проблем, могат да предприемат мерки. Отчитането пред Комисията става на всеки две години. 

Под дерогация може да се приеме например разрешаването на хайка за вълци. Много важна подробност е, че мерки за покриване на щети от нападение на диви животни, като вълци, мечки и глигани, върху селскостопански животни могат да залегнат в Стратегическия план за новия програмен период и да бъдат финансирани на 100% по линия на Общата селскостопанска политика (ОСП). 

„Когато въпросът се поставя правилно и пряко от министрите, отговорът на ЕК е ясен. Тогава си даваш сметка, че някой трябва да прояви инициатива, да чуе какво му казват фермерите и браншовиците и да постави въпроса в Брюксел. А не да отбива топката“, коментира Чуканов, който представлява сектор „Земеделие“ в Европейския икономически и социален комитет (ЕИСК) и е имал възможността да изслуша въпросното обсъждане на Съвета на земеделските министри.