Тази седмица започнаха официалните преговори за съставяне на правителство. За участие в срещите първата политическа сила "Продължаваме промяната" покани БСП, "Има такъв народ" и "Демократична България".

В дебата участват Кирил Петков, Иван Христанов, Венеция Ангова, Александър Дунчев от ПП, Пламен Абровски, Даниел Найденов, Петър Петров, Силвия Бакърджиева от ИТН, Момчил Неков, Спас Тодоров, Стефан Бурджев, Георги Гогов, Владимир Маринов от БСП, Гергана Кабаиванова, Тома Белев, Албена Симеонова от ДБ. 

Албена Симеонова: Най-големият проблем в България е използването и арендуването на земеделските земи.

Повече от 80% от директните плащания отиват в по-малко от 2% от ползвателите на земите в България. Трябва да се обърне сериозно внимание в ПРСР за т.нар. Налагане на тавани на плащания. 
В страни като Германия, Холандия плащанията са между 60 000 и 100 000 евро.  Това би освободило ресурс за ощетените сектори - чувствителните сектори. 


Пламен Абровски: Много е важно да помогнем на нашите земеделски производители да бъдат конкурентоспособни и да работят спрямо пазара. 

Създаването на средна класа земеделски производители е важно, защото без тях няма да имаме живи селски райони. Идеята е малките да станат средни, а не големите да станат малки. Първата цел спрямо уязвимите сектори е изваждането им на светло от сивия сектор. Затова предложихме в 46-ия парламент намаляването на ДДС за плодове и зеленчуци като първа стъпка за изсветляване на сектора. 

Момчил Неков: Предлагаме промяна на модела на субсидиране на животновъдството, зеленчукопроизводство, овощарство, пчеларство и лозарство.

Искаме да се направи гаранционен фонд, чрез който когато хората кандидатстват за проекти да си ипотекират имуществото. 
Ако искаме да има млади фермери, които да поемат щафетата, ние трябва да осигурим достъп до земя и напоителни съоръжения на територията на цялата страна. 


Кирил Петков: Големият проблем, който ние виехме е, че ние сме единственото място, където министърът на финансите няма достъп до данните за субсидиите за земеделието. Това е едно капсулирано министерство, което се самоорганизира. И министърът на финансите да няма достъп до това какви средства къде отиват по европрограмите, е пълно безумие. Този контрол трябва да го възстановим с ролята на държавата. Фрапиращо е използването на министерството и агенциите към него като политически инструменти за контролиране на голяма част от населението. Това също трябва да отпадне. Министерството на земеделието трябва да е в основния фокус на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество.