Разговорите за европейското земеделие продължават и следващата седмица в Брюксел. Вече се чуха сигнали за прецизиране, стопиране или дори временно замразяване на Зелената сделка. „В момента би трябвало Европейския съюз (ЕС) да направи всичко възможно, за да може да в сегашната ситуация да измени чл. 19 от Споразумението със СТО и да бъдат премахнати таваните на държавните помощи”, коментира председателят на Националната асоциация на картофопроизводителите (НАК) Тодор Джиков пред Агри.БГ.

Какви са най-големите ви трудности като земеделски производители в момента?

Сега по регламент има тавани, които всяка една държава няма право да превишава. Ако това стане, би следвало държавата да може да осигурява повече помощ за земеделските производители. „Разбира се, това ще се осъществи и в големите държави, които ще могат да отпуснат много повече средства на фермерите си”, поясни браншвикът.

Следващият Съвет по селско стопанство и рибарство на ЕС е на 21 март 2022 г. В програмата му е записано, че земеделските министри на страните членки ще обсъдят положението на пазара след нахлуването на РФ в Украйна, търговските стандарти за продукти на хранително-вкусовата промишленост и стратегическите планове на държавите членки по новата ОСП. От бранша у нас предполагат, че ще се състоят и разговори, касаещи Зелената сделка. Дали това обаче ще е така, предстои да видим.

Германският министър на земеделието Джем Йоздемир вече категорично заяви, че страната му е против каквато и да е намеса в тази посока и призова усилията за постигане на устойчивост в селското стопанство на ЕС да не намаляват.

Всъщност не само земеделието, а и редица сектори – енергийният, строителният и прочее, очакват да видят дали Войната в Украйна ще доведе до промяна на изискванията по Европейския зелен пакт. „Зелената сделка в сегашната военна ситуация се нуждае от много сериозно преосмисляне, но не от отмяна, защото голяма част от нея днес е дори по-актуална, отколкото беше вчера”, каза евродепутатът от ЕНП Радан Кънев пред bTV, визирайки по думите му погрешната идея да се заменя въглищната централа у нас с газова. Други експерти изказаха мнение, че Зеления пакт ще осигури освен по-добро бъдеще, здравословно и екологично, за населението, но и енергийна независимост на Европа от Русия. 

Но да се върнем на процесите в земеделието. След блокирането на пазари като Украйна и Русия, разбираемо за всички е земеделската продукция на Европа да търси нови пазари. Ясно е, че ще се натрупат и количества, особено там където има свръхпроизводство.

„Това може и да се отрази добре върху цените за крайния потребител, понеже пазарът ще се пренасити, но родните производители ще са още по-притиснати от вноса и се очакват сериозни загуби, затова трябва да се намерят решения да се минимизира негативният ефект”, коментира Тодор Джиков.

Според него трябва да има заложени някакви буфери, „предстои и актуализация на бюджета, още от сега е добре да се помисли в тази посока”. От друга страна, също така е важно да се повиши конкурентноспособността на българското земеделие.
Икономистите често обръщат внимание, че чрез Зелената сделка ще се осъществи и контрол на свръхпроизводството, ето защо в очакващата се пазарна ситуация някои предполагат, че е възможно не само да не се замрази действието ѝ, но дори да се ускори.

„Свръхпроизводството на картофите в страните от Западна Европа създава дискомфорт и у самите им земеделски производители там. Добър начин е да им натиснеш през Зелена сделка количеството производство, но да ги и компенсираш парично за това”, каза по темата Тодор Джиков, но обърна специално внимание на „родната картинка”: „Въпросът е, че ние сме на коренно различен етап в развитието си. При нас какъв е смисълът да се намалява нещо, което изобщо не се произвежда достатъчно, при положение, че се стремим да го възстановим?!”.