“Оценка на риска от поява и разпространение на заболяването ринопневмонит по конете с проява на тежка неврологична клиника и меиелоенцефалопатия от началото на 2021г. в Европа” е научното становище на Проф. д-р Георги Георгиев, публикувано от Центъра за оценка на риска по хранителната верига (ЦОРХВ)

Как се съставят фуражен план и фуражен баланс?

В него първо се припомня, че ринопневмонитът (ЕНМ) по конете е акутно протичаща вирусна болест, проявяваща се с аборти в края на бременността и тежки белодробни увреждания, както при едногодишните кончета, така и при възрастните коне. Заболяването се характеризира с много вариабилна клиника – от поява на везикули по неокосмените части на тялото, респираторна симптоматика, аборти в последната третина на бременността и раждане на нежизнени приплоди до нервни признаци – пареза и парализа. 

Според Smith et all, (2001, 2002) зачестилата поява на клиника с нервни признаци през последните години е характерна за инфекциите, причинявани от херпес вируси. 

“За България – при извършваните постоянни годишни проучвания се установи, че ринопневмонитната инфекция е разпространена широко у нас. Засегнати са, както племенни и развъдни конезаводи и конеферми, така и почти всички коне и магарета в частния сектор. В клинично отношение след масовата поява на аборти с типичен причинител EHV-1 преди десетина години, сега те отстъпват мястото на силно изразените и обособени респираторни признаци, засягащи предимно горните дихателни пътища, обобщава в становището си проф. Георгиев.

Свързаните специфични рискови фактори за повишената честота на заболяването все още са слабо дефинирани. Съобщава се, че огнища по-често се срещат на места като състезателни писти, училища за езда и ветеринарни клиники, където се събират коне от различен произход. Високата плътност на настаняване в конюшните по време на събития, като конни състезания улеснява бързото разпространение на EHM, най-често чрез директен контакт, е изводът от направеното проучване.

Рутинната ваксинация остава най-важната част от програмата за опазване здравето на стадата. Най-добрият начин да се избегне болестта е прилагането на двукратна годишна ваксинация на възрастните коне с високоефективна ваксина, констатира проф. Георгиев

В становището си той препоръчва стартирането на имунизационна програма за малките кончета да бъде след като навършат 3-4 месечна възраст, а реваксинацията да се извършва на 6–7-ия месец. При бременните кобили се препоръчва трикратна ваксинация през 5-ия и 7-ия месец. Според някои автори, ако кобилите се ваксинират в края на 3-ия месец, имунитетът ще бъде силен тогава, когато рискът е по-голям (около 5-ия месец). Тогава реваксинацията трябва да се извърши не по-късно от 7–8-ия месец на бременността, тъй като се смята, че поставена в по-късен етап, ваксината може да доведе до раждане на плод с по-ниска жизнеспособност.

Ранното разпознаване на съмнителните случаи и внимателното наблюдение на високорисковите коне представлява най-надежната мярка за предотвратяване на огнищата на ЕНМ, заключава на финала проф. д-р  Георги Георгиев. Цялото научно становище и подробно описание на болестта можете да видите тук.