Знаете ли каква е разликата между „свободно отглеждани“ и „пасищно отглеждани“ кокошки? За мнозина термините може да звучат сходно или дори еднакво, но според Леонард Цвятков – производител на яйца от пасищни кокошки носачки от село Поликраище – разликата е съществена. Именно тя го е подтикнала да се впусне в едно нестандартно и все още рядко срещано начинание у нас.

„Занимавам се с търговия от 10 години, а от 5 години имаме фермерски магазин. В търсенето на по-качествени яйца не успях да намеря това, което искам. В чужбина бях виждал този метод на отглеждане и идеята стоеше в съзнанието ми, но все не намирах правилен момент да я реализирам“, разказва Леонард пред Агри.БГ.

Когато осъзнал, че има дефицит на подобен продукт у нас, решил: „Щом не мога да намеря, значи е време да ги произвеждам сам“.

Какво представлява пасищното отглеждане?

Докато свободно отглежданите кокошки имат по 4 квадратни метра на птица и живеят основно в сграда с достъп до открит двор, при пасищното отглеждане нещата стоят по съвсем различен начин.

„Ние ги гледаме директно на полето, в мобилни волери, които местим. Отделяме район от 50-100 квадратни метра, кокошките го изпасват, после преместваме цялата конструкция. Така винаги имат достъп до свежа трева, насекоми, паячета, червеи – а именно това им дава най-много хранителни вещества, което се отразява и на качеството на яйцето“, обяснява той.

Трудоемко е – по думите му, усилията за отглеждане на 300 кокошки, пасищно - се равняват на 10 000 птици, отглеждани в сграда. Затова и цената на продукта е по-висока.

По време на разходка из фермата, Леонард показва мобилната конструкция с автоматична вратичка и електропастира, който ограничава достъпа на кокошките до определена зона и същевременно ги защитава от хищници.

„На 100 метра оттук има лисича дупка, но нямаме проблеми. Отдолу мрежата е ситна, отгоре по-широка. В цял свят се ползва – от Русия до Америка. Щом работи там, защо да не работи и при нас?“, категоричен е той.

От идея до реализация – и още по-далеч

Първите стъпки са направени през април миналата година.

„Планирахме два месеца, направихме бизнес план и стартирахме. Това е тестов проект за 2–3 години, с цел да покажем на хората, че този модел е възможен и рентабилен в България“, обяснява фермерът.

Но визията не свършва дотук. Леонард иска да вдъхнови и други хора да се включат:

„Колкото и добър да е един продукт, ако не е масов и достъпен, ще остане нишов. Затова искаме да създадем общност от хора, които мислят като нас. За мен думата "конкуренция" не е лоша и дори се надявам на нея. Отворени сме и сме готови да се кооперираме“, каза още Леонард.

За какво още си говорихме? Гледайте видеото.

Подкрепете независимата журналистика