За изминалите 50 години горният слой на почвата е намалял наполовина. Ако не се промени начина на правене на земеделие, този процес ще продължи и през следващите 60 години плодородна земя няма да има – всичко ще се превърне в пустиня, съобщава kazakh-zerno.net, позовавайки се на материал на Guardian. 

Обследват посевите с житни култури в Добруджа

Производството на 95% от земеделските култури зависи от качеството на горния слой на почвата. Експерти предупреждават обаче, че за последните 150 години е изчезнала половината от плодородните почви. Останалата част може да изчезне през следващите 60 години. В САЩ, страната с най-активно и съвременно земеделие, обработваемите площи изчезват 10 пъти по-бързо, отколкото се възстановяват. 

Основната причина за изчезването на горния слой почва е интензивното земеделие. Във фермите, където се използват прекалено много торове, почвата става по-уязвима към въздействието на дъждовете и вятъра. 

Деградацията се дължи още на честата обработка, отсъствието на покривни култури, отглеждането на само една или две култури и прекомерно използване на пестициди. Всички тези фактори са характерни за съвременното „ефективно“ селско стопанство.  

Експертите препоръчват фермерите да преминат към нови методи на земеделие. Например, да престанат да използват плуг, което ще увеличи съдържанието на органични вещества в почвата. През 2017 г. 40% от американските земеделци са се отказали от този начин на обработка на земята.

Друг начин за запазване на качествата на почвата е чрез отглеждане на покривни култури между реколтите от основни култури. Такива растения, като ръж и елда, осигуряват на почвата органика и подхранват полезните микроорганизми. Царевицата и соята помагат за задържането на влагата, което е особено актуално решение в засушливи райони. 

Ефектът на мащаба 

Експертите подчертават: правителствата трябва да стимулират фермерите да предприемат мерки за защита на почвите. В противен случай човечеството ще се сблъска с катастрофални последици. 

В качеството на пример може да се дадат Сирия и Либия. По време на Римската империя на територията на тези страни се е отглеждало огромно количество зърно. Варварското земеделие обаче е превърнало обработваемите площи в пустини. 

Изчезването на плодородните почви не е единственият проблем за земеделието. Поради климатичните проблеми се променя продуктивността на основните растителни култури – от соя до маслодайни палми. В много региони реколтата силно е намаляла и сега, от което страдат бедните страни.