Всички очаквания са, че след 2020 година, европейските средства ще бъдат по-малко. Относно това твърде късно ли е за промени, лошото е, че с темпото, с което се учим, докато реално се научим тази политика ще е останало в миналото и няма да можем да се възползваме от нея. В момента всички стимули са обърнати към това как да вземем повече, вместо да мислим как да произвеждаме по-добре и повече, ние мислим как да вземем 2 лева за утре. Това каза Николай Вълканов от ИнтелиАгро пред Bloomberg. 
 
„България е един от примерите за държава, в която в селското стопанство са налети огромни средства, с които са получени минимални резултати“, обясни той.
 
Близо 2 милиарда са европейските пари, които се разпределят на година. По думите му това е много апетитна хапка в България. 
 
„Всеки, който види, че отнякъде идват европейски пари, мисленето веднага започва да щрака как да ги вземем. Не как да направим нещо смислено, така че в дългосрочен план да можем да работим и да произвеждаме, а как да ги вземем тези пари. За съжаление в селското стопанство това е най-крещящият пример, в който и една част от фермерите, част от браншовите организации и част от администрацията в министерството и част от администрацията във Фонда са се превърнали в една огромна схема, чиято основна роля е как да разпределим тези 2 милиарда помежду си“, каза Вълканов. 
 
Относно твърденията, че вземаме по-малки субсидии от другите държави-членки на ЕС, специалистът обясни:
 
„Във връзка със специалните пакети за мляко, които се разпределят след началото на руското ембарго, има вече втори пакет и много се спекулираше как да бъдат раздавани тези средства. Там отново в погрешна посока тръгнахме – да гледаме на германците колко им дават, дайте да дадем и на нашите. Истината е, че голяма част от тези пари в Европа са за схеми, които ограничават производството, на фермерите се плаща да намалят количеството мляко, което произвеждат, за да може да се балансира пазара.“
 
Николай Вълканов обясни, че всички очаквания за след 2020 година са, че средствата ще бъдат по-малко. Според него има схеми, при които не бива да има повод от оплакване заради ниски субсидии. В момента, през 2016 година, по думите му, достигаме средно ниво за ЕС. 
 
Във връзка с политиката и това дали е късно и струва ли си да правим промени, Вълканов коментира: 
 
„Лошото е, че с темповете, с които се учим докато се научим тази политика ще е останала в миналото и няма да можем да се възползваме от нея, но за сметка на това толкова много ще сме си объркали селското стопанство, че то много трудно ще може да си стъпи обратно на краката. Всички стимули в момента са обърнати към това как да вземем с 5 лева повече – не как да произведем повече продукция от единица площ, не как да я произведем с по-нисък разход за единица площ, не как да спечелим повече от единица животно, не как да направим по-качествена череша, която да продадем в Англия или в Холандия, а не да плачем за Руския пазар, при който единствената причина, че продавахме на него беше, че нашата нискокачествена продукция никой друг не я желаеше. Вместо да мислим как да произвеждаме по-добре и повече, ние мислим как да вземем 2 лева за утре. Това е ситуацията в днешното земеделие.“