Министерството на земеделието, храните и горите (МЗХГ) публикува изисквания към земеделските стопани за документите, свързани с реализацията на животни по схемите за обвързано подпомагане (СМКЮ, ЕЖСК-месо и ДПЖСК).

Обвързана подкрепа: Животновъди, вижте изискванията и сроковете

Аделина Стоянова, главен експерт в дирекция „Директни плащания и промоции” разказа пред Агри.БГ какво трябва да знаят фермерите във връзка с указанията:

Новите документи за обвързаната подкрепа в месодайното направление

От Кампания 2019 година земеделските стопани, които са заявили за подпомагане схемите за обвързана подкрепа за говеда под селекционен контрол, предназначени за месо, по схемата за месодайни крави и юници, и по схемата за дребни преживни животни под селекционен контрол – овце и кози, които са от месодайни породи, ще трябва да доказват по нов начин реализацията на продукцията.

Това не е нещо ново по отношение на документите за реализация, които до момента използват земеделските стопани при осъществяване на търговски сделки.

Новото в случая е, че тези документи трябва да представят пред Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ), за да може да получат обвързаната подкрепа.

Какво изискваме като документи?

Изискваме на първо място документите за придвижване на животни. Когато животните се движат на територията на страната, това са ветеринарномедицински свидетелства, които се издават от Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ), от съответните областни структури.

Документите са в електронен формат. Издават се от ветеринарната система и се представят като хартиено копие от фермерите в ДФЗ. Това е единият от документите, които земеделските стопани ще трябва да предоставят при доказването на реализацията на животни. 

Другият придружителен документ, това е фактурата, с която е извършена сделката. Тази фактура трябва да съответства на контрагента, който е записан във Ветеринарно-медицинското свидетелство. Тоест двата документа трябва да са абсолютно съпоставими. 

Какво означава това за фермерите?

Във всеки един от случаите, когато доказват реализация на продукция, например когато продават животни от един животновъден обект на друг животновъден обект, това, което трябва да направят, е да съхранят документите, с които извършват тази реализация.

На първо място – Ветеринарномедицинското свидетелство и на второ място – фактурата, която го придружава.

Реализацията на животни може да се осъществи и чрез предаване на животни на кланица.

В този случай отново фермерите представят Ветеринарномедицинското свидетелство, с което животните са придвижени от техния животновъден обект до кланицата, придружени с фактурата, с която животните са заплатени от кланицата. 

В случаите, когато животновъдите използват кланицата за клане на животни на ишлеме, тогава представят Ветеринарно-медицинското свидетелство отново, с което животните са закарани на кланица, и фактурата за извършената услуга, тъй като в този случай кланицата не купува животните, а фермерите използват услугата на кланицата тези животни да бъдат заклани.

Във всички случаи това, което трябва да знаят фермерите, е, че издаването на Ветеринарномедицинското свидетелство не е достатъчно условие за това животното да бъде отчетено като животно за реализация.

Това, което ще проверяват колегите от ДФЗ, е дали животните действително са пристигнали в обектите, за които са предназначени. Тоест те ще търсят електронно през системата на БАБХ потвърждение за това, че движението на животните е приключило и че животните са пристигнали по тяхното местоназначение. 

Тези промени са надграждане на системата по отношение на начина, по който се доказва реализацията по схемите за обвързана подкрепа. Такъв подход се прилага при животновъдите, които отглеждат животни от млечно направление.

Доказването на реализацията на мляко се извършва със същите такива документи с изключение, разбира се, на Ветеринарномедицинското свидетелство за движението на животни. 

Тук се надгражда подходът по отношение на доказване на реализацията. Преминаваме от търсене на приплоди, регистрирани в стопанството в системата на БАБХ, към действителна реализация на животните от месодайни породи. 

Това, което трябва да знаят земеделските стопани, е, че когато търсим реализация на животни, ние не ги обвързваме задължително с реализация на животни, които са телета, малачета, или агнета. Търсим реализация общо от стопанството.

Така че стопаните могат да използват за тази реализация всяко едно животно от стопанството си от същия вид. Това е едно условие, което е в облекчение на фермерите.

То не ги задължава да реализират абсолютно и задължително единствено и само млади животни с цел да могат да запазят ремонта на стадото си и да могат да си направят икономическата преценка за това кои животни да оставят, кои да бъдат реализирани.

Но във всички случаи тази реализация трябва да бъде подкрепена с документи. 

Грешки, които може да бъдат допуснати

Това, което трябва да прави стопанинът, е същото, което е правил и до момента във всички случаи, когато е извършвал търговия и сделки с животни.

Новото е, че задължително животните трябва да са пристигнали в местоназначението, за където са тръгнали. Това е едно условие, за което стопанинът до момента не беше държан отговорен.

Досега в момента, в който той продаде животните си, за него нямаше последващ ангажимент той да търси дали купувачът е регистрирал животните в стопанството си.

В конкретния случай, обаче, за да може да се получи обвързаната подкрепа, този процес трябва да е завършен.

Тъй като стопанинът е човекът, който всъщност има икономически интерес от това търговията с животни да се случва по правилата, за да може да получи обвързана подкрепа, той ще трябва през ветеринарния си лекар да провери дали животните са потвърдени в стопанството, за което са били предназначени. 

По отношение на кланиците такъв проблем не съществува, тъй като те са под официален ветеринарен контрол. Там тези движения се приключват своевременно и е много малко вероятно да се получи някакво несъответствие.

Тогава обаче, когато става въпрос за движения, които са свързани с продажби към други животновъди, стопаните не могат да разчитат 100% на добросъвестността на купувачите.

Затова аз лично им препоръчвам преди да подадат документите си, с които ще доказват реализация на продукция, нека да посетят официалния ветеринарен лекар на тяхната община и да проверят електронно в системата дали всички движения са им приключени. 

Тези схеми се прилагат вече няколко години. Фермерите вече свикнаха с това, че трябва да водят стриктно документите, които са свързани с реализацията на животни. Първата година от прилагането на схемите имаше повече несъответствия по отношение на документите.

По-малко земеделски стопани бяха спазили сроковете, в които трябва да представят документите си. Това, което бихме могли да ги посъветваме, е да спазват сроковете в които трябва да бъдат издавани тези документи.

Сроковете

Срокът, в който документите за реализация ще бъдат валидирани, са документи, които са издадени в периода от 1 октомври 2018 г. до 30 септември 2019 г.

Задължително земеделските стопани трябва да спазят срока, в който да представят тези документи пред Разплащателната агенция, пред съответните областни структури на ДФЗ и то е от 5 до 31 октомври 2019 г.

В тези срокове земеделските стопани, които кандидатстват по схемите за селекционен контрол - месо, едри преживни животни, по схемите за месодайни крави и юници, и по схемите за дребни преживни животни под селекционен контрол, трябва да посетят областните дирекции на Разплащателната агенция и да представят документите си за реализация.

Този срок е много важен и трябва да бъде спазен от земеделските стопани, за да могат да да разчитат на това, че ще получат обвързаната подкрепа.