Износът на български черупкови плодове, сливи и кайсии нараства от 2 до близо 4 пъти, а при черешите, прасковите и вишните повишението е в рамките на 39.7% - 66.6%.
 
 
Данните за регистрирания подем са публикувани в Оперативния анализ за основни земеделски култури в седмичния бюлетин на Министерството на земеделието, храните и горите (МЗХГ).
 
Предварителната информация е предоставена от Националния статистически институт (НСИ) за периода януари – ноември 2017 г.
 
През първите единадесет месеца на 2017 г. от страната са изнесени 34.1 хил. тона пресни зеленчуци и 36.1 хил. тона пресни плодове, което е съответно с 9.9% повече и с 5% по-малко спрямо същия период на 2016 г.
 
 
 
Най-значително увеличение на годишна база се наблюдава при износа на бобови зеленчуци – близо четири пъти или с 9,2 хил. тона. 
 
Чувствително нарастват и реализираните извън страната количества домати, патладжани, зеле, тикви и картофи – от 36.1% при доматите до 86.8% при картофите. 
 
 
 
Износът на краставици се свива с 5.2 хил. тона или 47.6%. Съществено намаление на експорта се наблюдава и при гъбите и трюфелите - със 71.6%, морковите и репите - с 46.9%, и лука - с 59.9%.
 
Намалението на износа на пресни плодове спрямо единадесетте месеца на предходната година е основно в резултат на отчетения по-нисък износ на дини – с 2.1 хил. тона (32.8%), цитрусови плодове – с 1.8 хил. тона (11.9%) и ябълки – с 1.5 хил. тона (65.2%). 
 
Понижение има и при изнесените количества ягоди, пъпеши, малини и круши – с между 36.5% и 90.9%, като най-значително е при крушите.
 
 
 
Вносът на пресни зеленчуци нараства с 0,8% на годишна база до 213,3 хил. тона, докато този на пресни плодове намалява с 3% до 262,6 хил. тона.
 
Най-голям принос за отчетеното леко увеличение на общия внос на пресни зеленчуци има ръстът на доставките на картофи – с 3.3 хил. тона (11.3%) и домати – с 5,8 хил. тона (9.1%). Сред внасяните в по-големи количества продукти, съществено увеличение се отчита и при патладжаните, тиквите и чесъна - с между 9% и 67,4% (най-значително при чесъна). От друга страна, вносът на зеле намалява с 30,5%, а този на гъби и трюфели, пиперки и лук – от 6,5% до 16,7%. 
 
 
Намалението на вноса на пресни плодове на годишна база се дължи основно на спад при цитрусовите плодове – с 22 хил. тона (26.9%), ябълките – със 7 хил. тона (18.2%) и гроздето – с 6.6 хил. тона (40.8%). Сред произвежданите в страната плодове, понижение се отчита и при вноса на сливи (с 63.5%), вишни (с 43.6%), дини (с 10.1%), пъпеши (с 13%) и ягоди (с 14.4%). 
 
В същото време доставените количества кайсии, череши, черупкови плодове, праскови и круши се увеличават в границите от 20.7% до 74.3%, като най-значителен е ръстът при кайсиите.