Министерството на земеделието и храните (МЗХ) публикува на интернет страницата си проекта на Наредба за прилагане на схемите за директни плащания, които ще се прилагат в България от 2015 година. Наредбата урежда условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания и преходната национална помощ.
 
Фермер.БГ публикува пълния текст на наредбата:
  
НАРЕДБА ЗА УСЛОВИЯТА И РЕДА ЗА ПРИЛАГАНЕ НА СХЕМИТЕ ЗА ДИРЕКТНИ ПЛАЩАНИЯ
Раздел I Общи положения
 
Чл. 1. С тази наредба се уреждат условията и редът за прилагане на схемите за директни плащания и преходната национална помощ, съгласно чл.38а, ал. 1 и ал.2 от ЗПЗП. Раздел II. Условия и ред за подаване на заявления за подпомагане по схемите за директни плащания

Чл. 2. Право на зелено директно плащане имат земеделски стопани с право на плащане по СЕПП, които спазват на допустимите си хектари, доколкото са приложими за тях, селскостопанските практики, благоприятни за климата и за околната среда по чл. 43 от Регламент 1307/2013.
 
Чл. 3. Държавен фонд „Земеделие“ – Разплащателна агенция изчислява дяловете на различните култури във връзка с изпълнение на изискването за диверсификация по чл. 44 от Регламент 1307/2013 въз основа на периода от 15 май до 15 юли на годината на кандидатстване.
 
Чл. 4. (1) Екологично чувствителни постоянно затревени площи по реда на чл. 45 от Регламент 1307/2013 са всички постоянно затревени площи, находящи се в защитени зони по чл. 3, ал. 1, т. 1 от Закона за биологичното разнообразие (ЗБР) с издадени съгласно чл. 12, ал. 6 от ЗБР заповеди за обявяването им, обнародвани в "Държавен вестник".
(2) Екологично чувствителните постоянно затревени площи са обособена част от слой „Постоянно затревени площи“, който се одобрява със заповед на министъра на земеделието и храните по реда на чл. 16д, ал. 2 от Наредба № 105 от 22 август 2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на интегрираната система за администриране и контрол (Обн. ДВ., бр.82 от 10 Октомври 2006г.).
 
Чл. 5. (1) Екологично насочените площи са земя под угар, тераси, особености на ландшафта, буферни ивици, ивици допустими площи на границата между обработваеми земи и гори, площи с дървесни култури с кратък цикъл на ротация, площи с междинни култури или зелена покривка и площи с азотфиксиращи култури.
(2) Земеделските стопани трябва да ползват екологично насочените площи на правно основание по чл. 41 от Закона за подпомагане на земеделските производители.
(3) Екологично насочените площи се намират в рамките на земеделските парцели с обработваеми земи, с изключение на площите с дървесни култури с кратък цикъл на ротация. Особеностите на ландшафта и буферните ивици може да бъдат и прилежащи на парцела (непосредствено допиращи се до него).
 
Чл. 6. Земя под угар е обработваема земя, на която не се извършва земеделско производство с цел възстановяване на земята.
 
Чл. 7. Тераси са почвозащитни формирования с минимална височина 0.5 м върху наклонени земеделски площи.
`
Чл. 8 Особености на ландшафта са:
1. живи плетове или обрасли с дървесна растителност ивици с ширина до 10 м;
2. изолирани дървета с минимална ширина на короната от 4 м;
3. редица от дървета с минимална ширина на короната от 4 м. и разстояние между короните до 5 м;
4. група дървета с допиращи се корони и площ до 0.3 ха;
5. синори (полски граници) с ширина между 1 и 20 м., върху които не се извършва земеделско производство;
6. езерца, с изключение на резервоари от бетон и пластмаса, с площ до 0.1 ха, които включват в размера си разположената по протежението на водата ивица крайбрежна растителност с ширина до 10 м;
7. канали, с изключение на тези с бетонни стени и открити водни течения за целите на напояването или отводняването с ширина до 6 м.
 
Чл. 9. Буферни ивици са площи с ширина включително на крайбрежната растителност от 1 м. до 10 м, разположени на или непосредствено до обработваеми земи около водни течения, така че дългата им страна е успоредна на водния поток или водоема, върху които не се извършва земеделско проиводство, но може да се извършва паша или коситба, и буферната ивица е различима от съседната земеделска площ.
 
Чл. 10. Ивици допустими площи на границата между обработваеми земи и гори са площи с ширина от 1 до 10 м., върху които не се извършва земеделско производство, но може да се извършва паша или коситба, и ивицата допустима площ е различима от съседната земеделска площ.
 
Чл. 11. (1) Площи с дървесни култури с кратък цикъл на ротация са площите, засадени с бързорастящи дървесни видове с определен максимален цикъл на реколтиране, посочени в Списъка по б. А от Приложението. Дървесните култури са многогодишни и техните корени или дънери остават в почвата след прибиране на реколтата, като през следващия сезон се появяват нови издънки.
(2) Върху площите с дървесни култури с кратък цикъл на ротация не е разрешена употребата на минерални торове.
(3) Продукти за растителна защита може да се употребяват върху площи с дървесни култури с кратък цикъл на ротация по отношение на върби и тополи до двегодишна възраст.
 
Чл. 12. (1) Площи с междинни култури или зелена покривка са площите, засети със смес от културите в Списъка по б. Б от Приложението или подсети с трева в основната култура. Засяването или подсяването трябва да се извършва в периода от 1 до 30 септември в годината на кандидатстване.
(2) Не са площи с междинни култури или зелена покривка площите, засети със зимни култури за получаване на реколта или използване за паша.
(3) Междинни култури са смески от бобови култури и зимно-житни култури със слята повърхност, които се отглеждат между две основни култури след прибиране на предшестващата основна култура и преди сеитбата на следващата основна култура.
 
Чл. 13. Площи с азотфиксиращи култури са площите, засети с културите в Списъка по б. В от Приложението и могат да бъдат разположени на цялата територия на страната.
 
Чл. 14. При изчисляване на екологично насочените площи се прилагат тегловни коефициенти и коефициенти за преобразуване съгласно б. Г от Приложението.
 
Чл. 15. (1) Кандидатите за получване на подпомагане по схемата за млади земеделски стопани към момента на подаване на заявлението за кандидатстване трябва да притежават професионални умения и познания, които те удостоверяват с документ за:
а) завършено средно образование в областта на селското стопанство или ветеринарната медицина или
б) завършено средно икономическо образование със земеделска насоченост;
и/или
в )завършено висше образование в областта на селското стопанство или ветеринарната медицина,
г) завършено висше икономическо образование със земеделска насоченост;
и/или
д) удостоверение за завършен курс от минимум 150 часа или свидетелство за професионална квалификация в областта на селското стопанство. (2) Физически лица млади земеделски стопани по смисъла на чл.50, §2 от Регламент 1307/2013 упражняват ефективен и дългосрочен контрол по смисъла на чл.49, §1, б.“б“ от Регламент 639/2014 върху юридическо лице по отношение на решенията, свързани с управлението, ползите и финансовите рискове ако през първата година, в която юридическото лице подава заявление за плащане по схемата:
а) са управители или председател и/или са повече от половината от членовете на управителния орган на дружеството или кооперацията и
б) притежават повече от половината от гласовете в общото събрание на дружеството или кооперацията; или
в) са повече от половината от неограничено отговорните съдружници, които управляват дружеството; или
г) притежават капитала на еднолично търговско дружество.
(3) Юридическото лице по ал.2 получава плащане за млади земеделски производители, ако поне едно от физическите лица по смисъла на чл.50, §2 от Регламент 1307/2013, упражняващи ефективен и дългосрочен контрол върху неговите решения, отговаря на изискванията на ал.1.

Чл. 16. (1) Право на подпомагане по схемата за дребни земеделски стопани имат земеделските стопани, които през 2015 г. са подали заявление по СЕПП и отговарят на минималните изисквания за получаване на директни плащания .
(2) Заявлението за участие в схемата за дребни земеделски стопани се подава до 15 октомври 2015 г.
(3) В случай, че земеделски стопанин прекрати участие в схемата за дребни земеделски стопани, не се допуска повторно включване в нея. (4) Размерът на годишното плащане по схемата за всеки земеделски стопанин се определя съгласно чл. 63, пар. 2, буква ,,а“ от Р1307/2013 г. при закръгляне на сумите, които са под 500 евро на 500 евро.

Чл.17. Право на специално плащане за памук имат земеделските стопани, които са спазили следните правила:
1. памукът е произведен на територията на страната;
2. използваните сортове са вписани в Сортовата листа на Република България за съответната година или в Европейския каталог на полските култури, публикувани на електронната страница на Изпълнителна агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол;
3. минималната гъстота на посевите е не по-малко от 8000 бр./дка с добив не по-малък от 120 кг./дка.
`
Раздел III.
Специални изисквания по схемите за преходна национална помощ

Чл. 18. Прилагат се следните схеми за преходна национална помощ:
1. схема за преходна национална помощ за земеделска земя на хектар;
2.схема за преходна национална помощ за тютюн, необвързана с производството;
3. схема за преходна национална помощ за говеда, необвързана с производството;
4. схема за преходна национална помощ за овце майки и кози майки, обвързана с производството.

Чл. 19 (1) Допустими за подпомагане с преходна национална помощ на хектар са всички земеделски площи на територията на страната, които са допустими и заявени за подпомагане по Схемата за единно плащане на площ, с изключение на постоянно затревените площи (пасища, мери и ливади) и площите:
1. с винени сортове лозя;
2. с тютюн.
(2) Право на подпомагане по схемата за преходна национална помощ на хектар имат земеделските стопани, които стопанисват най-малко:
1. 0,5 хектара трайни насаждения, или
2. един хектар (1 хектар) за всички останали земеделски площи.

Чл. 20. (1) Право на подпомагане по схемата за преходна национална помощ за тютюн имат земеделски стопани, които са отглеждали тютюн през която и да е година на референтния период 2007 - 2009 г., който е изкупен и премиран по реда на Закона за тютюна и тютюневите изделия (ЗТТИ) и продължават да извършват земеделска дейност.
(2) Земеделският стопанин продължава да извърша земеделска дейност когато:
- е регистриран по реда на Наредба № 3 от 1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските производители (ДВ, бр. 10 от 1999 г.) или в база данни за производителите на тютюн, и/или
- е собственик на животно, животновъден обект или пчелно семейство, регистрирани в Системата за идентификация на животните и регистрация на животновъдните обекти на Българската агенция по безопасност на храните, и/или
- стопанисва най-малко 0,1 хектара земеделска площ.
(3) Преходната национална помощ за тютюн се изплаща на килограм въз основа на средногодишното количество изкупен качествен (1 - 3 класа) тютюн по сортови групи през референтния период по ал. 1 съгласно данните за изкупения и премиран тютюн, представени от Фонд "Тютюн". Когато земеделският стопанин не е отглеждал тютюн през всичките три години от референтния период, помощта се определя въз основа на средногодишното количество изкупен тютюн по сортови групи за годините, през които е отглеждал тютюн.
(4) При подаване на общото заявление кандидатите за подпомагане заявяват участие в схемата, без да посочват количеството тютюн, подлежащо на подпомагане, и декларират, че продължават да упражняват земеделска дейност по смисъла на Закона за подпомагане на земеделските производители без да посочват площи или животни.
(5) Наследниците на починали земеделски стопани по ал. 1 имат право на помощта, определена съгласно ал. 2, когато един или повече от тях продължават да извършват земеделска дейност. Те упълномощават с нотариално заверено изрично пълномощно един от тях, който извършва земеделска дейност да подаде заявление за подпомагане, към което се прилага удостоверение за наследници.
 
Чл. 21.(1) Право на подпомагане по схемата за преходна национална помощ за говеда, необвързана с производството, имат земеделските стопани, които към 28 февруари 2009 г. са отглеждали 10 или повече говеда и/или 10 или повече биволи, регистрирани в Системата за идентификация на животните и регистрация на животновъдните обекти на Българската агенция по безопасност на храните и продължават да извършват земеделска дейност.
(2) Земеделският стопанин продължава да извърша земеделска дейност когато:
- е регистриран по реда на Наредба № 3 от 1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските производители (ДВ, бр. 10 от 1999 г.) или в база данни за производителите на тютюн, и/или
- е собственик на животно, животновъден обект или пчелно семейство, регистрирани в Системата за идентификация на животните и регистрация на животновъдните обекти на Българската агенция по безопасност на храните, и/или
- стопанисва най-малко 0,1 хектара земеделска площ.
(3) Помощта по схемата за преходна национална помощ за говеда се определя въз основа на броя на говедата и/или биволите в животновъдните обекти на земеделския стопанин, регистрирани в Системата за идентификация на животните и регистрация на животновъдните обекти към 28 февруари 2009 г.
(4) Наследниците на починали земеделски стопани по ал. 1 имат право на помощта, определена съгласно ал. 2. Те упълномощават с нотариално заверено изрично пълномощно един от тях да подаде заявление за подпомагане, към което се прилага удостоверение за наследници.

Чл. 22. (1) Право на подпомагане по схемата за преходна национална помощ за овце майки и кози майки имат земеделските стопани, които:
1. отглеждат в стопанствата си:
а) 50 или повече овце майки, или
б) 50 или повече кози майки, или
в) 50 или повече овце майки и кози майки, регистрирани в Системата за идентификация на животните и регистрация на животновъдните обекти на Българската агенция по безопасност на храните;
2. продължат да отглеждат най-малко 80 % от заявените овце майки и/или кози майки най-малко 100 дни от деня, следващ последния ден за подаване на заявленията за подпомагане.
(2) Помощта по схемата за преходна национална помощ за овце майки и кози майки, обвързана с производството, се определя въз основа на заявените за подпомагане овце майки и кози майки, които реално се отглеждат в стопанството.

Чл. 23. Държавен фонд "Земеделие" предоставя информация на Националната агенция по приходите за извършените плащания на земеделски стопани с източник на финансиране от държавния бюджет.

Чл. 24. (1) Министърът на земеделието и храните определя със заповед размера на плащането:
1. на хектар за допустимите за подпомагане хектари;
2. на килограм тютюн по сортови групи;
3. за едно допустимо за подпомагане животно по чл. 21 и чл.22.
(2) Заповедта по ал. 1 се публикува на интернет страниците на Министерството на земеделието и храните и на Държавен фонд "Земеделие".
 
Допълнителни разпоредби
§ 1. По смисъла на тази наредба:
 
Заключителни разпоредби
§ 2.Приложение:
А. – Списък на дървесни култури с кратък цикъл на ротация:
 
1. Тополи (Populus ssp.) ∙ Черна топола (Populus nigra) ∙ Бяла топола (Populus alba) ∙ Трепетлика (Populus tremula) Максимален цикъл на реколтиране - 6 години. 2. Върби (Salix spp.) ∙ Бяла върба (S. alba) ∙ Тритичинкова върба (S. triandra) ∙ Трошлива върба (S. fragilis) ∙ Ракита (S. purpurea) ∙ Ива (S. caprea) Максимален цикъл на реколтиране - 6 години. 3. Черна елша (Alnus glutinosa) Максимален цикъл на реколтиране - 20 години. 4. Сребролистна липа (Tilia tomentosa) Максимален цикъл на реколтиране - 20 години. 5. Полски бряст (Ulmus minor) Максимален цикъл на реколтиране - 20 години. 6. Леска (Corylus avellana) Максимален цикъл на реколтиране - 20 години. 7. Източен чинар (Platanus orientalis) Максимален цикъл на реколтиране - 20 години. 8. Черница (Morus spp.) Максимален цикъл на реколтиране - 20 години.
 
Б. – Списък на смески с междинни култури:
1. грах и ръж; 2. грах и тритикале; 3. грах и ечемик; 4. грах и пшеница; 5. фий и ръж; 6. фий и тритикале; 7. фий и ечемик; 8. фий и пшеница.
 
В. Списък на азотфиксиращи култури:
1.Люцерна (алфалфа) - Medicago sativa 2.Боб (обикновен фасул, фасул полски, неувивен фасул, нисък фасул, пешак) - Phaseolus spp. 3.Боб (апсержов боб, вигна) - Vigna spp. 4. Нахут - Cicer spp. 5.Детелина - Trifolium spp. 6.Бакла - Vicia faba 7.Леща - Lens culinaris 8.Лупина - Lupinus spp. 9. Грах - Pisum spp. 10.Фий - Vicia spp. (освен Vicia faba) 11.Еспарзета - Onobrychis viciifolia Scop./Onobrychis sativa? 12.Звездан –Lotus corniculatus L 13.Соя – Glycine max. 14.Бурчак - Vicia Ervilia; 15.Фъстъци – Arachis Hypogaea.

Г. - Коефициенти за преобразуване и тегловни коефициенти за ЕНП

 

© 2014 Всички права запазени. Позоваването на Фермер.БГ е задължително!