Публикуваме интервю със зам.-министър в земеделското министерство Светлана Боянова в днешния брой на в-к Дневкик, за това какви промени се предвиждат в програмата за развитие на селските райони и за стопанисването на държавния поземлен фонд:

-

Г-жо Боянова, миналата седмица в Държавен вестник беше публикувана промяна в наредбите по програмата за развитие на селските райони. Тя дава възможност по определени мерки кандидати, които вече имат един спечелен проект, но не са получили окончателното плащане, да имат право да подадат и втори проект. Защо направихте тази промяна?
- Тази възможност е свързана единствено с проекти по европейския план за икономическо възстановяване или по т.нар. гарантирани бюджети в мярка 121 "Модернизиране на земеделски стопанства" от програмата. Целта на промяната е животновъдите, които имат възможност да кандидатстват с инвестиции по нитратната директива и проекти за достигане на стандартите за хуманно отношение, да могат да го правят независимо от това, че през миналата година са имали проект за техника например, който все още не е изпълнен и не е подадена заявка за плащане.

По досега действащите правила те нямаха право на това. За тяхно улеснение обаче сме решили, че би било добре да се даде такава възможност. Другата ми цел е да стимулираме земеделските производители и общините да кандидатстват за средствата, които ни бяха предоставени по европейския план за икономическо възстановяване.

Предвиждате ли промяна в други наредби по програмата?
- Обмисляме различни възможности, но на този етап не бих желала да коментирам. Моето желание е да се облекчат процедурите за бенефициентите.

По някои от мерките от програмата има много голям интерес и средствата вече са изчерпани. Знаете, че различни земеделски производители предлагат да се обсъди с ЕС възможността за прехвърляне на средства от една мярка към друга. Водите ли такива разговори?
- Трябва да се направи едно уточнение, което досега може би не е било толкова ясно. Прехвърляне на средства от една мярка към друга е възможно да се случи, има го разписано в регламент на ЕС, но всички предложения трябва да отговарят на правилата, трябва ясно да обясняват причината за това прехвърляне и да показват много ясно какво налага тази заявка. На второ място трябва да покажем на ЕК какво очакваме от тези промени, какви са последиците и каква е връзката между тези промени, които искаме да направим, със стратегическата рамка.

Заради това например много трудно може да се обоснове прехвърляне на средства от мерки, по които все още няма одобрени проекти. Например по мярката за полупазарните стопанства съвсем наскоро бяха одобрени първите проекти. Няма как да поискаме средства за полупазарни стопанства да се прехвърлят за земеделска техника например. Тоест ние трябва да си направим предварително анализите по прилагането на съответните мерки не само на база на това колко са подадени, одобрени или платени проекти.

Да разбирам ли от думите ви, че трябва да мине известен период, в който най-общо фермерите да са започнали работа по изпълнение на проектите, преди да се иска прехвърляне?  
- И не само това. Има и друго важно условие. Тъй като все пак прехвърлянето на средства е съществена промяна, в регламентите на ЕС има правила кога правиш такава. Например за съществена промяна се смятат случаите, когато надхвърлят 1% от общия принос на европейския фонд. За България това е 26 млн. евро. Тоест, ако ние прехвърляме  повече от 26 млн. евро, това се смята за съществена промяна.

За такава се смята и преразглеждането на програмата, както и когато променяме размерите на съфинансирането на ЕС по съответните оси. В тези случаи, преди да предприемем действия, трябва да изчакаме да мине междинната оценка, тъй като именно този документ се използва, за да разглеждат предложенията за съществени промени в програмата.

Кога трябва да приключи изготвянето на междинната оценка?
- До края на тази година. Тя е възложена на фирма. В момента ние и фонд "Земеделие" подаваме информацията, която им е необходима, за да направят своите анализи. Те ще ни помогнат после да обосновем пред ЕК всяко прехвърляне на средства, което считаме, че е целесъобразно да се направи.

Тоест според вас процедура за искане за прехвърляне на средства може да започне реално през следващата година?
- Да. Подаваме официално искане с обосновката, след което Главна дирекция "Земеделие" в ЕК се консултира с другите дирекции. В рамките на 6 месеца от искането, което страната е направила, трябва да се вземе решение.

В края на миналата година одит на Сметната палата показа сериозни проблеми и пропуски при стопанисването на земите от държавния поземлен фонд, както и с търговете и процедурите за отдаване под наем. Ще променяте ли правилата?
- Общият размер на земите от държавния поземлен фонд към края на миналата година е над 2.2 млн. дка. От тях над 682 хил. дка са предоставени за ползване с договори за наем или аренда. Безвъзмездно са предоставени 206 хил. дка за научно ползване, като тук се дават и на министерство на транспорта, на местата за лишаване на свобода и т.н. Те се ползват и за обезщетения, при съдебни спорове и др. В момента минималният срок за отдаване под аренда е 4 години.

Максимален срок в закона няма. Той се определя по преценка на министъра на земеделието и за 2010 и 2011 г. е 10 години. Според нас защита на държавния интерес се постига именно с този срок. Подготвено е техническо задание за провеждане на обществена поръчка за електронен регистър на държавния поземлен фонд, което би могло да ни дава информация постоянно какво се случва с него, кои земи са с изтекли договори и т.н.

Планирате ли промяна в процедурите за провеждане на търговете?
- Не. Те са разписани в закона.

Една от констатациите на одита на Сметната палата беше, че събираемостта на рентите е много ниска. Как ще засилите контрола?
- Предприели сме мерки, за да събираме наема или рентата, така че в тази посока също се работи. На първо място направихме преглед на всички договори за аренда и наем и състоянието на имотите от държавния поземлен фонд. След това санкционирахме неправомерното ползване на земите от фонда, а за тези от арендаторите, които не изплатиха арендните си вноски доброволно, осъществихме действия по прекратяване на договорите и събиране на сумите по съдебен ред.

Покрай антикризисната програма на правителството се говореше за дългосрочно отдаване под аренда на земи и продажбата им, като идеята беше да се влеят свежи средства в бюджета. Работи ли се по такъв проект?
- Да, работим по този въпрос. Специално за дългосрочното отдаване под аренда - както казах, няма краен срок, така че няма да има нужда от промяна в закона. В момента мислим правно как би могла да изглежда продажбата като антикризисна мярка, тъй като според закона сега земя може да се продава единствено срещу поименни компенсаторни бонове.

Тоест вие обмисляте варианти да се заплаща и по друг начин?
- Да, именно. Сега единствената възможност е с бонове и тук действително трябва да има промяна в законодателството, за да може да осъществим продажбата. Само като антикризисна мярка обаче.

Кога ще сте готови с този проект за промени?
- В момента се работи, точно със срок не бих желала да се ангажирам.

Какви са последните данни на министерството за жътвата?
- Всеки ден получаваме оперативна информация как се движи жътвата. Към момента пшеницата е ожъната на над 60%, ечемикът на 95%. Добре върви жътвата към този момент.

Дъждовете обаче нанесоха поражения върху част от реколтата и някои от фермерите предложиха да се задейства компенсаторен механизъм. Обсъждате ли тази идея?

-Единственият компенсаторен механизъм е при хипотезата за държавната помощ при 100% пропаднали площи. Това е единствената възможност и едно от условията за тази държавна помощ е да имаш застраховка.

Затова, както и министър Найденов каза преди време, обмисляме възможност за задължително минимално застраховане на реколтата- и за да не се чака изцяло на подпомагане от държавата. 100% пропаднали площи може би няма да има или ще има само на някои места и не за всички фермери. Така че е необходима още една сигурност за тях и тя се постига със застраховането.