Понеже в момента не съществува инструмент, с който пряко да бъдат подпомогнати производителите на розов цвят, единственият вариант това да се случи индиректно е чрез de minimis за преработвателите. Тази подкрепа обаче трябваше така да бъде обвързана, че да се отрази на доходите на фермерите.

Розопреработватели настояват за по-висока ставка

За да се случи това, са проведени две онлайн заседания и една среща в Министерството на земеделието между държавните експерти и представители на производителите и преработвателите. Там се постига съгласие за едни параметри, които впоследствие коренно се различават от официалната пресинформация. За това първи сигнализираха преработвателите, а сега имаме и потвърждението на производителите.

„Това, което преговаряхме в МЗХГ, беше мярка с бюджет 3 млн. лв., минимална платена цена на фермер 2 лв./кг за конвенционален и 2,40 лв./кг за биологичен цвят, без лимит в количеството изкупен и преработен цвят, но с ангажимент 100% от суровината да бъде платена на тази цена.

Тоест парите да бъдат справедливо разпределени между абсолютно всички доставчици, за да няма злоупотреби“, обясни за Агри.БГ Христо Николов, председател на Професионална асоциация на розопроизводителите в България (ПАРБ). 

Христо Николов: Искахме 100% от изкупения цвят да бъде фактуриран и платен на 2 лв./кг, за да се елиминира възможността преработватели с насаждения да фактурират собствения си цвят на тази цена, да получат de minimis за него, а за малките фермери тази подкрепа да не достигне. 

В хода на работата обаче от ресорното министерство изменят критериите и поставят лимит за обема преработен цвят в размер на поне 70% спрямо 2020 г. Например ако миналата година дестилериите са преработили 1000 тона, тази година обемът да бъде не по-малко от 700 тона. В същото време обаче се слага таван от 150 хиляди лева на фирма, при положение че по европейски регламент лимитът е 220 хиляди евро за срок от три години. 

„На практика се получава следното. Задължаваш дадена дестилерия да преработи не по-малко от 700 тона, докато в същото време предоставяш помощ от 30 ст./кг преработен цвят само за 500 тона. Тогава дестилерията откъде ще намери този финансов ресурс за останалите 200-300 тона преработен цвят, с които да плати по над 30 ст./кг отгоре на фермера? Само по себе си тези две изисквания са Параграф 22“, убеден е Николов. 

По негови думи още в хода на преговорите масово преработвателите не са имали желание да се възползват от тази мярка, защото вече са решили да изкупуват на 1,50 – 1,60 лв./кг. 

„За да вземат този de minimis, те трябваше да дадат още 10-20 ст./кг от собствената си каса. Все пак имаше и такива, които щяха да се възползват. Сега с изискванията, вкарани от МЗХГ за тези 70% обем и 150 хиляди лева таван, на практика едва ли ще остане и едно предприятие, което да отговори на тези критерии“, категоричен е председателят на ПАРБ.

С две думи се получава така, че една мярка, която министерството обявява, че е комуникирана с бранша и имат неговата подкрепа, всъщност коренно се различава като параметри от това, което е договорено. И накрая ако се получи така, че тези 3 млн. лв. останат неусвоени, май никой няма да се изненада.