За комарите на този етап няма реални данни, че могат да пренасят заболяването. Според мен това са по-скоро оправдания на хора, които не са спазили никаква биосигурност и търсят причина извън мерките, които е трябвало да вземат, каза д-р Георги Чобанов, директор на Дирекция „Здравеопазване и хуманно отношение към животните и контрол на фуражите“ в Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ), за радио „Фокус“.

Анализ: Защо стопани крият свинете си?

По думите му има масова психоза и нерегламентирано клане, които също създават реална опасност. Изхвърлянето на странични животински продукти в покрайнините на селото улеснява заразата от домашни свине да попадне в дивата популация, а от там то се изкоренява много трудно.

Експертът е категоричен, че африканската чума вече е на наша територия и ще продължи да се разраства. Няма как вече да обвиняваме румънците. „За АЧС алармираме от 2016 г., че ако стоим безотговорни, ще ни се случи. Никой не вярваше, че вече сме в подобна ситуация“, жалва се д-р Чобанов.

Чобанов: „Чумата при свинете проявява все по-агресивен характер и очаквам да имаме доста сериозни проблеми по отношение както на индустрията, така и на туризма.“

Той определя мерките, които са взети при откриването на първото огнище на АЧС в село Тутраканци на 30 август миналата година, като правилни. Но е убеден също така, че съществува риск, ако там животновъдството се поднови, заболяването отново да се появи.

Д-р Чобанов силно се съмнява, че вирусът може да бъде изчистен на места, където се отглеждат свине, въпреки почистването и дезинфекцията. Причинителят е изключително устойчив на външна среда.

Експертът е убеден, че свиневъдите трудно биха различили симптомите на АЧС. Той съветва всички собственици на домашни свине да алармират ветеринарен лекар, ако забележат, че животното отказва храна, има температура, променя цвета или гласа си. Най-добре е заболяването да се докаже с проба.

Чобанов: „Явно ще разчитаме до няколко години да бъде изработена ваксина за животните и едва тогава можем да се надяваме за справяне с проблема.“

По думите му бройката на умъртвените до момента прасета е много малка на фона на предварително заявените. В много от случаите се оказва, че преди да дойдат ветеринарите, животните вече са заклани и прибрани по фризерите. Той даде за пример село Брест, където от над 200 прасета, планирани за евтаназия, държавните служители са открили едва 13.

Д-р Чобанов е категоричен, че клането по никакъв начин не решава проблема, а само още повече замърсява околната среда с причинителя на заболяването. Дори един пикник сред природата и остатъци от печено месо са достатъчни заразата да се разнесе сред дивите прасета, убеден е специалистът.