България е малка държава и трудно се инвестират много пари. Затова правим сдружение, с което всички заедно да направим и постигнем нещо. Да покрием изискванията на големите компании, за да може да им доставяме, обясняват производителите Кунка Петкова и Стоян Асенов за Фермер.БГ.
 
 
Естествено развитие на нещата е да се направят франчайз ферми, които заедно да произвеждат голямо количество с еднакво, високо качество. Производителите се надяват до средата на лятото да стартират 4 нови ферми, но те първо трябва да покрият високите стандарти на производство. 
 
Тяхната ферма в село отец Паисиево е и център, в който обучават своите партньори. Ходят и на място, за да консултират и следят дали се спазват изискванията. Когато стартира една ферма, тя има три месеца пробен период.
 
Преди две години Асенов е инициатор за създаването на Българска асоциация на производителите на дървесни екзотични гъби и днес е неин председател. Идеята му е да се направят и обединят много ферми навсякъде из България, чиято продукция да се изкупува регионално от големите вериги. 
 
 

Технологията в стъпки

Дъбовите трупи се почистват по определен начин и се подготвят. Те престояват 1–3 месеца, след което са готови да бъдат инокулирани с мицел на гъбата шийтаке, като за целта се правят симетрични дупки. Нужни са 8–12 месеца, за да може мицелът да превземе цялото трупче. И така, след една година то вече е готово да плододава.
 
„Взимаме мицела от Европейския съюз. В Япония изнасянето му е забранено със закон. До скоро не можеха дори технологията да разкриват. Имаме идея да си правим мицела за нас, но изисква инвестиции,“ обяснява Асенов.
 
Следва етапът на шокиране, като дърветата се потапят в ледена вода. Престояват в нея от един до три дена в зависимост от температурата навън. През зимата например 24 часа са достатъчни. След като се извадят от шокиращата зона, трупчетата се вкарват в зоната за плододаване за една седмица.
 
Важно е дърветата да се наредят на клада, за да могат гъбите лесно да се берат. Реденето става бавно, тъй като трупите не трябва да се удрят. Кората им е толкова мека, че при удар пада. А падне ли кората, няма да излезе гъба. Затова с тях трябва да се работи много нежно. 
 
След една седмица дърветата се прибират, за да се почистят и да си починат. На тяхно място се слагат други. Всяка клада е номерирана, за да се знае на какъв етап от плододаването е. Така всеки ден има продукция. 
 
След като гъбите се сортират според качеството си, те се приемат в хладилната камера. Щайгите се подреждат по цветове според качеството, като най-хубавите гъби са най-отдолу. Тук се задържат максимум 2–3 дена, след което се транспортират до магазините в свежо състояние или в предприятието за преработка. 
 
 

Реализирането на продукцията

Кунка и Стоян тръгват от фермерските пазари, на които продължават да участват, въпреки че все по-рядко намират време. Успяват да стигнат дори до голяма верига в София, като предстои да подпишат договор с още една. Мислят, че вече са готови за това, защото увеличават обема на производство. 
 
„Трудно е малкият бизнес да стъпи на големите пазари. Трябва да имаш стоката, за да отидеш там. За малките количества е лесно да се намери пазар, зорът е, когато дойдат големите,“ споделя Петкова. 
 
Със собствени средства тя и съпругът й са успели да затворят цикъла на производство. Те отварят предприятие в Карлово, в което преработват гъбите шийтаке. Капацитетът му е 8–12 човека, но планират да построят ново за доста по-голям работен персонал.
 
На пазара гъбите шийтаке се предлагат пресни, сушени и консервирани. Семейството експериментира и прави комбинации с чесън, с годжи-бери и дори в кекс с моркови. Продават за ресторанти и биомагазини в по-големите градове – София, Варна, Бургас, Пловдив. Цената на прясната гъба за крайния клиент е 8–12 лв. за 130 г.
 

Каква инвестиция е нужна, ако искате да се пробвате

За една 40-кубикова ферма, която е най-малката, инвестицията е от 80 хил. до 180 хил. лв. за 4 години. Ако човек разполага само с една гола нива, със сигурност трябва да задели около 180 хил. лв. 
 
Пълна възвръщаемост има на четвъртата година, защото тогава фермата започва да работи на пълен капацитет. Тогава вече се е увеличило производството и човек е инвестирал абсолютно всичко. Една ферма се изгражда за 4 години. Не можеш да я построиш изведнъж и тя да започне да работи, категоричен е производителят.