Животни и хора живеят свободно и щастливо в разградската ферма Монсър, където всичко се оползотворява в естествен природен цикъл. Стопаните Цветомир Цонев и Поли Иванова разказват пред Агри.БГ как изграждат стопанство в хармония с природата, което е екологично, атрактивно и успешно.

Гласувайте: Доволни ли сте от работата на министър Иван Иванов и екипа му?

Поликултурното стопанство на семейството е своеобразен културен оазис на българските традиции и модерната кръгова икономика. В него има богато разнообразие от овошки - сливи, череши, лешници, орехи, мушмули, както и билки, зеленчуци, кокошки с разноцветни яйца, местна порода овце и други животни, пчели, микроязовир, калифорнийски червеи и ред други. Стопанката плете, тъче и преде, пресъздава местни обичаи и фолклор, а дъщерите им помагат с популяризирането на фермата, рекламата и маркетинга. Ето как всичко това хармонично живее във ферма Монсър.

Автохтонната порода овце

Цветомир залага на древната местна порода Медночервена шуменска овца, която е предимно за месо. Днес стадото му наброява над 100 животни, които живеят в естествения си ареал. Овчарникът е изграден по автентичен начин с естествени материали, на слог, огрян от слънцето. Животните се отглеждат по максимално естествен начин. От ранна пролет до късна есен пашуват на ротационен принцип.

„Животните са много здрави, те са примитивна порода, което ги прави много устойчиви, почти нямам болни овце. С комерсиалните породи в месно направление бих имал много проблеми, свързани с раждания и болести. Моите овце имат много силен имунитет. Това е изключително важно за рентабилността на едно стопанство, защото разходите по отглеждането намаляват. Месото пък е с много добри вкусови качества”, обяснява животновъдът. 

Той подчертава, че овцете от Медночервената шуменска дават и много добро мляко. Виметата им са малки, но за сметка на това могат да пускат мляко през час и така на денонощие да се събере повече мляко отколкото от една овца с огромно виме. Засега обаче стопаните ги ползват само за месо. „Нарочно селектирам животни с по-малки вимета, за да нямам проблем със засукване на малките. Ако се дои, им се раздуват виметата и трябва да помагаш на агнето да засуква. Сега животните се раждат на пасищата”, уточнява Цветомир.

Храната за животните

Основното в диетата на месодайните овце на семейната ферма е богатата паша. Животните изпасват един блок и се преместват в следващ. За студените зимни месеци стопанинът им е осигурил идентична храна. Цветомир сам си произвежда фуража, като залага предимно на ливадно сено, добавя и малко люцерна. Така зимната диета на стадото се доближава максимално до естествената му храна.

Безоранно земеделие

Ферма Монсър планира да изгради стабилно производство с безоранни технологии. Те се прилагат вече в овощните площи.

„За мен е противоествествено земята да е разорана, в природата няма такова нещо. Когато създадох овощната градина, я затревих, защото не обичам да има кал. Мулчирах около дръвчетата с дървени стърготини. По-бавно става, но резултатите са много добри, няма кал и има живот в почвата. Понеже ходя за риба, мога във всяко кътче на фермата да копна и да си извадя червеи”, разказва с усмивка фермерът.

От известно време той сериозно се е заел да проучи различните варианти на прилагане на безоранни технологии в малки стопанства и е убеден, че това е успешната и природосъобразна формула.

Кръгова икономика

Във фермата на Цветомир и Поли нищо не се губи. Под мулча на овошките има червеи за рибата (шарани и каракуди) в микроязовира, както и в лехите с калифорнийски червеи. Те пък се наторяват от малкото събрана оборска тор в овчарника. Пчелите опрашват билки и дръвчета и дават уникално ароматен мед. Дори магарицата дава своя дан в цикъла. Освен атракцион тя „коси” недостъпните за трактора площи. Кучетата пък са верни другари и пазят овцете. За разкош фермата си има и кокошки от различни породи, снасящи разноцветни яйца.

Бъдещи планове

„Следващите неща, които предстоят, са изненада дори за нас самите”, казва Цветомир. Фермерите са пълни с нови идеи и енергия да продължат да създават хармоничен хабитат за хора и животни. Една от целите е затваряне на производствения цикъл с преработка – „сушени плодове, нектари, кетчуп, барчета от ядките”, изрежда Поли. В момента тя усвоява стари занаяти и изработва автентични модели на т.нар. коланчета на кори.

Семейството фермери работят и в посока целогодишно да могат да живеят във фермата. Поли мечтае да твори сред природата, както и в тяхното райско кътче да посрещат гости, които да могат да се потопят в насладата на естествената среда, чистата храна и родните традиции.