Освен с проблемите около европейските програми земеделците са прегърбени и от още куп други грижи. Мъчейки се да направят нещо за фермите си с животни, дори и със собствени средства – това пак не е никак лесно занимание, имайки предвид случаите, когато застават пред строгите, спазващи дори запетаята на закона, често нервни или отегчени държавни чиновници. Огромната колкото Китайската стена бюрократична бариера често ги лишава от мечтите им за светло бъдеще. Ако към тази картина се прибави и далавераджийството на този или онзи, то кашата, която трябва да изсърба обикновеният фермер, се оказва често или много люта или пресолена.

 

Сали Кавръков гледа 12 крави и още толкова телета в стопанска постройка до Горско Ново село, община Златарица. Притежава 110 декара земя, а под наем е взел още около 400, за да може да сее жито и люцерна за добитъка. Амбицията, която си е поставил, е да построи модерна, чиста и бляскава кравеферма на един от парцелите си до селището. Уви, засега тя е такава само в съзнанието му, защото пречките, пред които се изправя, са достатъчно много и решението на проблемите не зависи от него. На всичкото отгоре две години ходи по мъките, защото трябва да смени предназначението на земеделската земя и да му разрешат да строи. За тези повече от двадесет месеца е пръснал около 5 хил. лв. за документи и документчета, обиколил е 16 институции, а още не може да почне да строи. След толкова много размотаване вече е на прага на силите си, но стиска зъби. Положението му станало още по-неприятно, когато в селото се разиграла, по неговите думи, корупционна схема в земеделската кооперация. Докато ходил по мъките, Сали е пробвал да купи един селски обор, за да може по-лесно и с по-малко средства да го оформи като модерно стопанство с капацитет за 50 крави, но и там удря на камък. Общото събрание от член-кооператори решава, че ще обявят обора на търг, а желаещите да си подадат молби. Земеделецът обаче е категоричен, че търг не е провеждан, а оборът вече е собственост на някого другиго.

 

Подавайки си молбата за участие в процедурата, председателят на кооперацията го информирал, че вече няма смисъл, защото постройката е продадена. Възмутен от тези думи, човекът подава жалба в Районната прокуратура в град Елена през есента на миналата година. От там получава обяснение, че оборът все още не е продаден и няма данни за извършено нарушение. Въпреки че е имало и други мераклии за обора, от кооперацията обяснявали, че е имало само една подадена молба за закупуване имота. Сега обаче Сали е твърде зает с животните и нивите си, за да ходи до Елена, да пише нови жалби или да заведе дело срещу ръководния орган на местната кооперация.

 

Светлина не вижда и в европейските програми. Мисли, че е трудно да се кандидатства, защото, първо, трябва да се изпълни проектът с пари, взети от банка, а след това, ако всичко е наред, европейските пари ще бъдат отпуснати. Струва му се, че все за нещо, ако рекат, чиновниците могат да се хванат, след което изгаряш заради големия кредит, ако в тази криза въобще се намери щедра банка. Земеделецът е на мнение, че в сектор „Земеделие” трябва да се отпускат много ниско- или направо безлихвени кредити, за да се справят хората на село. Въпреки предпазливостта си споделя, че синът му кандидатства по една от мерките на Програмата за развитие на селските райони. Засега не се знае дали проектът му е одобрен.


За субсидии не ще и да говори, защото не ги е получавал. Път пъти е ходил по протестите на млекопроизводителите през миналата година. Споделя още, че по време на криза оцелява най-вече от млякото, което предава. Мисли, че ще оцелеят тези негови колеги, които имат повече възможности и сили да се борят.

 

Стоян Стоев е също от Горско Ново село и това, което го свързва с първия герой, освен кравите и нивата, е общият интерес към „на тъмно” продадения обор. Два пъти е пращал сина си да носи молба за участие в търга, но е бил връщан с думите, че постройката вече е продадена. Стоян е поредният земеделец, който не иска да си има взимане-даване с банките. Затваря темата с думите: „Патил съм вече”. Самият той притежава ферма с 35 крави, а също има и земеделска земя, от която подсигурява храна за животните. Също е решен да пригоди стопанството си по европейските стандарти и така от втора да стане от първа категория. Смята, че това е възможно, визирайки фермите от първа категория в Гърция, които не заслужавали възхищение. Преди време е ходил при съседите и разгледал ферма от първа категория. Там кравите ги дояли под един навес. Неговото мнение е, че животновъдството у нас се унищожава, за да може някой да печели от внос. „Като кажат, че няма да търсят мляко от ферми, които са втора и трета категория, млекопроизводители ще започнат да продават в градовете евтино мляко от багажниците на автомобилите си.

 

Георги Баев, в-к Борба