При тазгодишния прием по мярка 4.1 Инвестиции в земeделските стопанства на Програмата за развитие на селските райони ще бъдат допустими инвестициите в напояване. 
 
Министерството на земеделието подготвя втора нотификация до Европейската комисия, ск която да в м. 4,1 да се въведе нова допустима дейност: инвестиции в създаването или подобряването на системи за напояване в стопанствата, вкл. кладенци, сондажи и съоръжения за съхранение на вода, водещи до икономии на вода, по-висока енергийна ефективност и по висока производителност. 
 
И макар новината на пръв поглед да е добра, оказва се, че има много препятствия, неясноти и въпросителни около условията за кандидатстване, към които трябва да се адаптират тепърва не само кандидат бенефициентите, но и администрацията на земеделското министерство. 
[news]

По време на Националната среща на Асоциацията на земеделските производители в България, Антон Аспарухов от Дирекция Развитие на селските райони в МЗХ посочи, че две са основните предизвикателства пред инвестициите за напояване – завишените условия за допустимост, според Европейския регламент, както и предварителното условие за цена на водата. 
 
Условия за допустимост, на които трябва да отговарят всички бенефициенти:
 
Инвестицията трябва да е в съответствие с Плана за управление на речните басейни (ПУРБ) за съответната площ, в която попада инвестицията. Кандидатът трябва да има издадено разрешение за водовземане или договор/документ, доказващ достъп до услуга за напояване. На ниво стопанство трябва да има измерване на потреблението на вода. 
 
При инвестиции за подобряване на съществуваща система за напояване, се изискват минимум 5% икономия на вода в сравнение със съществуващата система, когато състоянието на водното тяло в ПУРБ е добро. Ако състоянието на водното тяло не е добро в ПУРБ, е необходимо мин 5% икономия на вода и 50% икономия от потенциала, който инвестицията може да донесе. 
 
„Въпросните изисквания създават повече въпроси отколкото отговори – така е към момента и за нас в Министерството, призна Антон Аспарухов – Ето защо целта на диалога, който водим в момента с Европейската комисия е свързан с изчистването на всички неясноти“. 
 
Още по-утежняващите допълнителни условия идват за инвестиции водещи до нетно увеличение на напояваната площ – нови напоявани площи. Тогава се изисква състоянието на водното тяло, засегнато от инвестицията да е добро. Инвестицията също така не трябва да има отрицателно екологично въздействие (ОВОС). 
 
Експертът призна, че ситуацията е допълнително утежнена, ако водовземането се извършва от  водното тяло в лошо състояние. Инвестицията почти става недопустима. Допустима е само в комбинация със съществуваща напоителна система и води до 5% икономия на вода от съществуващата система и 50% от потенциала на инвестицията. 
 
"Преди да отворим приема по мярка 4.1 трябва да намерим начин да ги направим работещи със съответните документи, които доказват тези обстоятелства", посочи Аспарухов. 
 
По отношение на предварителното условие за цена на водата. Това означава, че трябва да има политика за определяне на цените на водата, която осигурява на потребителите подходящи стимули да използват водните ресурси ефективно, както и адекватен принос на различните потребители на вода към възстановяването на разходите за водни услуги. 
 
За да се изпълни това предварително условие МЗХ, заедно с Министерството на околната среда и водите планират приемане на нови планове за управление на речните басейни. Преди да бъдат предоставени на ЕК обаче, те трябва да бъдат одобрени от Министерския съвет. Втората промяна е Изменение на Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване – декември 2016 г. Третото условие е разработване на Методика за определяне на цената на услугата за водоподаване за напояване.