Поляризирани са мненията относно това, дали трябва да има намаляване на рентите заради сушата, показват резултатите от анкетата на Агри.БГ по темата. Любопиното е, че отговорите „Да“ и „Не“ са почти равен брой.

Със 100 хиляди са намалели земеделските стопанства за 10 години

Общият брой на гласувалите е 405 души. 196 от тях са за това, рентите да се преразгледат, макар че има изразени притеснения за достигането на консенсус между наемодатели и ползватели. С 4 души повече е сумарният резултат на отговорилите с „Не“ по една или друга причина.

Отговорът "Да, рентата трябва да се изчислява като процент от прихода на декар" са посочили 113 участници, което е 28 % от общия брой на анкетираните. На другия полюс са 22%, които са поддръжници на тезата, че цените на рентите не трябва да се променят, защото за тази стопанска година те вече са договорени. 

По равен брой са гласовете по другите два противоположни отговора.

"Да, но двете страни трудно ще постигнат съгласие и ще има напрежение", са заявили 14 % от анкетираните. Също толкова са категорични: "Не, при формиране на рентата не се спазват икономическите правила". 

13 % са изразили несъгласие с това, рентите да бъдат намалени заради сушата, защото годината е трудна за всички. А 6% от участниците са дали оптимистично предположение, че земеделци и собственици на земя ще стигнат до консенсус. 

Също толкова далеч от консенсуса са позициите на председателя на Българска асоциация на собствениците на земеделски земи (БАСЗЗ) Стайко Стайков и председателя на НАЗ Костадин Костадинов.

"Един от позитивите на българското земеделие и в частност на земеползването е, че няма прекалени държавни регулации. Пазарът и отношенията в цялата земеделска верига се основават на чисто пазарни принципи. Следователно пазарът определя", твърди Стайков пред Агри.БГ.

В интервю за нашата медия Костадин Костадинов пък споделя:

„Единственият разговор, който не е воден, е с големите собственици на земеделски земи. С тях сякаш разговаряме през медиите и те са единствените в държавата, които не правят възможности за отстъпка. Нормалните собственици по места виждат за какво става въпрос. Проблемът е, че прословутото определяне на рентата не е по икономическа логика."

Консенсус не са постигнали и читателите ни в коментарите под публикациите, засягащи темата. “Добружанец“ пише: „Икономическата логика се крие в конкуренцията! Не търсете логика във всичко! Един се задоволява с по-малка печалба, има доходи от друга дейност. Друг живее по-скромно, не инвестира в излишни скъпи коли, имоти и вили. Трети освен земя затваря цикъла с животновъдство, преработване и т.н."

В отговор на това „М.Ж.“ заявява:
"Прав си, но историята има продължение. Първото нещо, което шепата оцелели фермери ще направят, ще бъде да се споразумеят и да сринат рентите. Точно от златна Добруджа помня ренти от 18 лв./дка за голям парцел от едър фермер. Така че не е невъзможно. И точно собствениците ще са потърпевши заради голямата си уста и неразбиране, че тяхната рента наистина е функция на добива. Иначе става функция на нулата."

„Балканджия“ дава пример от Запада: „ През 2019 г. рентата в Бавария, Германия е 396 евро/ха”, а „Анонимен“ твърди: „Просто реалната рента не трябва да е повече от 35 лв./дка, а реалната цена на земята -  800-900 лв., за да си струват кредитите и рискът”.

Има и читател, който смята, че за да не играят пари и всички да са доволни, рентата трябва да се заплаща в натура. Ето и обосновката му:

werz: “Истината е, че за да има справедливост, рентата трябва да се плаща в натура, например една трета, като процентът върви нагоре в зависимост от конкуренцията. Но процентът на хора, искащи рентата в натура, вече е пренебрежителен, защото така са научени. Когато арендатор вземе земя, я взима не като чисти пари, а като възможност, логично е да даде същото.”