През февруари традиционно се слага старт на работата в лозовите масиви, като основната операция по това време е резитбата на насажденията. Заради промените в климата обаче често се случва лозята да бъдат засегнати от късни пролетни мразове, които могат да лишат стопаните от реколта през годината.

Как правилно да бъде направена резитбата и кога е най-подходящото време за работа, коментира за Агри.БГ доц. д-р Симеон Крумов от отдел “Селекция, интродукция и сортоизучаване на културните растения” към Института по земеделие в Кюстендил. 

“В райони, където температурите падат до много ниски стойности и лозите се загрибват. Резитбата на лозята се извършва през есента, преди студовете, и след това лозите се загрибат. Това се практикува предимно в личните стопанства и е приложимо за ниско формираните лози, които са близо до земята”, обясни специалистът. 

Производител: Пазим лозето от екстремните валежи с работеща технология

Лозите, които са формирани по метода на високи формировки, се подрязват почти от края на листопада, докато пъпките набъбнат. 

“Когато стопаните имат малки площи и могат бързо да направят резитбата, е добре да я забавят. По този начин лозите започват развитието си малко по-късно. С оглед на промяната на климата зимите стават все по-къси, съответно и периодът на покой е по-къс. Лозите започват да се развиват по-рано и се появява опасност от късни пролетни мразове”, разясни доц. Крумов. 

Със забавяне на развитието на лозите чрез по-късна резитба стопаните могат да спечелят няколко дни, в които растенията запазват студоустойчивостта си. Тези дни могат да бъдат решаващи при поява на късни пролетни мразове. 

След резитбата на лозята важна стъпка е и пръскането на масивите. 

“Веднага след резитбата в лозята, при набъбване на пъпките, там, където е имало екскориоза, е хубаво да се направи пръскане с препарати, които съдържат фозетил алуминий. На тази база трябва да се направи пръскане в съчетание с третиране за другите две болести - оидиум и мана”, коментира още доц. д-р Симеон Крумов.