Коалиционните преговори са топ темата на седмицата. Логично е в сектор “Селско стопанство” да има същия интерес. 

Наред с представителите на фермерите, потърсихме и анализатора Николай Вълканов, за да сподели своите впечатления от проведената среща на тема “Земеделие” между преговарящите политически формации за бъдещ редовен кабинет. 

Гласувайте: Как оценявате преговорите за кабинет на тема “Земеделие”?

“Започвам с положителното, а то е желанието за прозрачност. Може би за първи път се води открит диалог за политики между партиите от 1990 г. насам. По отношение на аграрната политика този диалог е особено належащ. Време е за честен отговор – защо 10 млрд. евро по-късно (толкова са европейските средства за сектора от 2007 г. досега) имаме днешния незадоволителен резултат. Време е и за честна позиция – смятаме ли да променим условията за агробизнес в страната и как? На този въпрос трябва да се постараят да дадат отговор партиите”, посочи Вълканов.

Всичко по темата вижте тук
 
По думите му могат да се откроят няколко важни момента от преговорите. 

“Постоянно се говори за обвързана подкрепа. Има причини ЕС да се откаже от тази форма на подпомагане още през миналия век и да не иска да се връща към нея. Тя е проблематична и от гледна точка на Световната търговска организация. Затова днешната обвързана подкрепа е на производствена единица (хектар земя или глава животно), а не на количество произведена продукция”, каза анализаторът.

Той е категоричен, че връщане назад в ЕС по този въпрос няма да има. А в сегашната си форма обвързаната подкрепа не стимулира производителността, което е и основният ни проблем, смята Вълканов. 

“Българските фермери трябва да увеличават производителността си, защото това е една от основните причини да не са конкурентни с чуждите производители. Знае се какви са добивите на мляко и на месо от едно животно в ЕС и в България, знае се какви са средните добиви при прасковите, картофите и т.н. Ние изоставаме между 15% и два пъти в различните направления. Т.е. трябва да интензифицираме производството си”, коментира анализаторът. 

Това според него се налага с особена сила и от два други фактора – оскъдната земя и липсващата работна ръка. 

“И след като сегашната система на обвързана подкрепа не го позволява, значи трябва да се върви по пътя на инвестициите, а не на прякото подпомагане”, допълва Вълканов.

Вторият момент от срещата, която той смята за ключов, са предвижданите логистични или събирателни центрове. 

“На мен ми се струва, че и Кирил Петков, и Асен Василев са достатъчно умни, за да разберат, че това е дългосрочна мярка, която, ако не се изпълни както трябва и когато трябва, ще се върне много бързо като бумеранг срещу тях. В момента нито има какво да събират тези пунктове, нито някой ще им го кара сам. След като бъдат елиминирани и т.нар. прекупвачи, остава държавата да събира и да кара продукцията. Но нека спра да развивам фантастични теории. Това, което може и трябва да се направи, за да има бърз ефект, е държавата да се погрижи вносът от трети страни да става на реални цени. Така хем ще съберат ДДС, което да си харчат, хем ще облекчат българските производители”, анализира ситуацията Вълканов.

Той обърна внимание и на темата за нуждата от подкрепа на пчеларството. 

“Много популярна тема. Никой не говори за контрол на броя на пчелните семейства по райони спрямо медовия баланс. Когато броят на пчелните семейства не е съобразен с наличната паша, те отслабват, измират, напускат кошерите. Какво правим ние? Плащаме субсидия на кошер, първо. Второ, разполагането на пчелини на практика е безконтролно. Ако тази политика се продължи и задълбочи, резултатът е ясен”, обобщи анализаторът.

Вълканов коментира и таваните на плащания. 

“В интерес на истината директните плащания си изиграха своята роля и вече има широк обществен консенсус подпомагането за големите стопанства да се намали. Тук трябва да се пипа внимателно, но безкомпромисно (компромис например е приспадане на разходите за труд) и да се предложи алтернатива на тези производители, която да им даде хоризонт. Смятам, че има две такива алтернативи във Втори стълб, които могат да се използват с успех. Всичко останало ще бъде замазване на очите”, посочи той и заключи: 

 ”Смятам, че на този етап е много по-важно партиите да се споразумеят около четири основни принципа: оценка на въздействието, водеща роля на пазара, водеща роля на частната инициатива, ненамеса в частно-правни отношения. Ако спазват тези принципи, оттам нататък каквото и да правят, няма къде да сгрешат”.