В последната седмица много се изговори за Стратегическия план на България, който беше изпратен към Брюксел в началото на месец ноември 2022 г. След проведени срещи с бранша, животновъди и овощари настояват Планът ни за следващите 5 години да се спре и да се преработи.

Вижте ставките по кризисната помощ с пари от ПРСР

Хипотетично, ако това се случи обаче, ще коства субсидията на целия сектор “Селско стопанство” за 2023 г. или докато Стратегическия план официално не бъде одобрен от Брюксел. И ако на някои това звучи доста рисково действие, някои асоциации от сектор “Овощарство” и “Животновъдство” са готови да поемат този риск в името на едно по-светло бъдеще.

“Готови сме да поемем този риск, защото в противен случай ни чака трети програмен период, в който овощарството е губещо и последно на опашката. Бюджетът по обвързана подкрепа и в новата ОСП отново е 60 на 40 с превес към животновъдите. Екосхемите отново са с превес към зърнопроизводителите. Те получават и една огромна ставка за зърното, която е почти същата като на тази за плодове и зеленчуци заради използването на препарати за растителна защита. Това е пълен абсурд!”, коментира за Агри.БГ Николай Колев, председател на УС на Съюза на Дунавските овощари (СДО).

По думите на Колев последният вариант на Стратегическия план е изпратен без да бъде съгласуван с бранша. Именно оттам идва и най-голямото недоволство при овощарите.

“Така е направено, че всичко пак е в наша вреда. При обвързаната подкрепа ставките са ниски. Схемите са пълна трагедия, да не говорим, че изобщо от министерството не искаха да обсъждаме Стратегическия план, тъй като било затворена тема. При желание всичко може да се получи!”, категоричен е Колев.

Схемите за обвързана подкрепа са другата “болна тема” за овощарите.

“По тази схема имаме лимитиран бюджет от 13% от общата рамка за България. Когато се обяви, че националното съфинансиране от страна на България ще е 60%, това беше гордостта на екипа на земеделското министерство. 

Съответно ние очаквахме, че с екосхемите ще има възможност да се компенсират част от загубите на нашите производители, за да оцелеят на този общ европейски пазар. Разочарованието ни при публикуване на Плана обаче беше огромно”, каза Димитричка Търпанова, заместник-председателят на Добруджанския овощарски съюз (ДОС).

Тя коментира, че от ДОС не са съгласни Планът да влезе в сила в този му вид и с така разпределените бюджети.

“Една от причините за нашето несъгласие е, че всички екосхеми ще са с период на ангажимент 5 календарни години, т.е всички, които поемат ангажимент 2022-2023 г. ще имат договори и гарантиран бюджет за 5 години, независимо какви промени ще се правят след това. 

В сегашния програмен период поради изчерпан бюджет биологичните производители стояха 2 години без компенсация и резултатът е виден - от 8% планирани биоплощи паднахме на 1.6% към момента. 

По направление ерозия на почвата също 2 години нямаше прием. Това ще се случи и сега - ще се изхарчат парите за тези, които са по-близко до властта, а за другите - ликвидация”, добави тя.

Двата съюза са категорични, че прилагането на Стратегическия план трябва да се отложи с 1 година.

“Смятаме, че твърдението на министър Явор Гечев, че не може да се направят промени и че неговият екип не е правил бюджета по екосхемите, е несъстоятелно. Ако се допусне стартирането на Стратегически план в този вид, производителите на плодове ще сме изчезващи производства”, заключи Димитричка Търпанова.

Информационната кампания "ОСП работи за нас: Много повече от политика!" се осъществява от Агригейт Медия и е съфинансирана от ЕС.

Следете темата и на cap4us.agri.bg