Тежко и горко на европейския земеделски производител. Не можем да отречем позитивните ефекти на Зелената сделка върху климата и околната среда, но как си постигат нейните цели и за сметка на кого?

Вижте индикативния график за Кампания 2021

Това каза изпълнителният директор на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) Наталия Шукадарова по време на Международната научна конференция „Земеделие и снабдяване с храни: пазари и политики“, която се организира от Института по аграрна икономика - ССА. Повод за коментара й са заложените цели в Зелената сделка. 

“Много красноречив и показателен пример за това, че европейските земеделски производители не са готови за постигането на тези цели, поставени от Зелената сделка, е забраната на неоникотиноидните препарати за растителна защита, която беше направена преди няколко години. За всички тези 7-8 години ние не сме намерили работещи ефективни алтернативи на тези препарати, с които земеделските производители да могат ефективно да си служат”, посочи Шукадарова. 

Според нея заложените цели на Зелената сделка сериозно изпреварват научно-изследователската дейност и нейното приложение в реалната земеделска практика. 

“Както се подчертава в няколкото оценки за въздействието на Зелената сделка - на JRC,USDA, Wageningen, които са направени досега, всички показват спад в производството и по някакъв начин спад в доходите на фермерите. Ще съумее ли подкрепата на ОСП да компенсира по някакъв начин тези негативи? Моето мнение е, че не би успяла, но времето ще покаже”, попита изпълнителният директор на НАЗ.

По думите й, дори по-високите изкупни цени и тенденцията, за която се твърди, че ще продължи следващите няколко години, при непрекъснато увеличаващите се производствени фактори, тези цени не биха осигурили стабилност и сигурност на фермерите. 

“Към настоящия момент в България, в по-чувствителните сектори - животновъдство и зеленчукопроизводство, се наблюдава масово закриване на производства и оттегляне от земеделска дейност. Много е интересно към 2030 г. колко ще останат заетите в селското стопанство. И Европа, поставяйки си тези цели, смята ли, че ще има достатъчно фермери, които да произвеждат храната на Стария континент? Не се ли застрашава в много голяма степен продоволствената сигурност на Европейския съюз по този начин? Лично аз, на този етап недоумявам как българските фермери ще се занимават с въглеродно земеделие”, коментира Шукадарова. 

Тя добави, че наистина в някои европейски страни има вече започнал процес, но бе категорична, че за българските земеделски производители тази тема е напълно непонятна и неизвестна. 

“Не мога и да си представя, че българските земеделски производители ще имат капацитета да се занимават с борсова търговия на въглеродни сертификати или ще трябва да прибягват до услугите на брокерски къщи и т.н. Изобщо, влиза се в една друга дейност, която измества основния фокус на земеделския производител да произвежда храна”, посочи Наталия Шукадарова.