С въвеждане на плащане за килограм продукция земеделските производители, много бързо ще се ориентират към култури, които изключително добре се повлияват в добивите от обилно торене с минерални торове и напояване.

Гласувайте: Ковид помощта ще ви даде ли глътка въздух?

Тогава ще започват да произвеждат с приоритет само такива култури на големи площи, като кореноплодни, картофи, захарно и кръмно цвекло, лук, моркови, ряпа и други. Това коментира Божидар Петков, председател на Българската асоциация на малинопроизводителите и ягодоплодните (БАМ-Я) пред Агри.БГ във връзка с предложение на Пламен Абровски обвързаната подкрепа да се дава за произведена продукция.

Божидар Петков даде пример с Германия.

“Само за няколко години в предишен програмен период Германия и другите страни от „стария“ ЕС се заринаха в складове, тържища, борси, търговски вериги с нитратна и водниста продукция, която бързо се разваля. А качеството й пада с часове също както и цените. В тази ситуация земеделските производители получават все по-малко пари за произведената продукция, която не може да се покрие нито от цените, нито от субсидиите. В същото време хиляди тонове земеделска продукция става негодна за консумация и преработка, и просто се изхвърля”, обясни Петков.

По думите му именно това е накарало Германия и някой страни от ЕС да се откажат като цяло от обвързана подкрепа. А там, където схемата все още се прилага, да не е обвързана пряко с количеството произведена продукция, а субсидията да се дава на площ.

И Петков обаче е на мнение, че е нужна промяна в подхода и механизма на схемата.

“Въпреки възникване на заплаха от продоволствена криза, обвързаната подкрепа трябва да има друг механизъм на действие, който да насърчава увеличаване на добивите с внедряване на нови иновативни технологии, по-продуктивни и устойчиви сортове растения и селекционни животни.

Увеличаването на продукцията и използването на повече минерални торове неминуемо води до увеличаване на заболеваемостта на растенията. Оттам и увеличаване на болести и неприятели, което пък води до повишена употреба на пестициди. Отваря се кутията на „Пандора“ в няколко направления, които само ще увеличават риска от проблеми и задълбочаване на продоволствената криза”, категоричен е земеделецът.

По тази причина асоциацията е изпратила няколко предложения до Комисията по земеделие в Народното събрание и Министерството на земеделието. Според Петков тези промени ще доведа до рязък спад в интереса за участие на “чертожниците” по схемата, но и ще защитят интересите на коректните земеделски производители.

На първо място от БАМ-Я предлагат обвързаната подкрепа да остане на площ, но с минималните добиви за доказване. А впоследствие те да започнат да се увеличават стъпаловидно през новия програмен период със стъпка от 10% на година.

“За 5 години това ще бъде 50% ръст. Според мен това е добър резултат и то без нарушаване на бюджетната рамка. В момента средните добивите от декар са силно занижени, както в сравнение с физиологически възможности на сортовете, така и в сравнение със същите култури, отглеждани в съседни страни или в страни от ЕС. В същото време ние трябва да се конкурираме именно с тези страни на нашия вътрешен пазар, както и на международните, за да успеем да сме конкурентоспособни”, обясни председателят на БАМ-Я.

Нещо друго, което трябва да се направи според него, е да се намали срокът на експлоатация на интензивните насаждения.

“Нормалният амортизационен период на интензивните градини от овощни култури е 10-15 години, след което амортизационната им стойност е 0, а не както старите указания и технологии за 20-25 години. Съвременната динамика на потребителско търсене и предлагане на нови сортове не държи на пазара едни сортове повече от 5-6 години. Защо са ни тогава градина на 20 години?”, пита той и допълва, че е необходимо незабавно да се направи регистър на трайните насаждения.

Петков предлага и да се създаде държавна помощ, която да насърчава разработване, внос и внедряване на високопродуктивни сортове плодове, зеленчуци и технологии. На база на това да се получават субсидии, както за производството на качествен посадъчен материал в разсадници, така и да се стимулират стопанства, които са създали насаждения с висококачествен посадъчен материал и с висок генетичен потенциал.

Според него е нужно и да се стимулират регионалното развитие на стари местни сортове със стопанско значение, но в локален мащаб, за да има висока принадена стойност.

Божидар Петков: Спешно трябва да се актуализира списъка със стари сортове с важно стопанско значение за страната.

Петков е категоричен, че е нужна промяна в санкциите, свързани със схемата, така че да не страдат реалните производители.

“Земеделските производители са изложени на риск от много санкции, свързани с обвързаната подкрепа, които са с цел да ограничат „чертожниците“. В много случаи обаче те касаят коректните производители, които са засегнати от  климатични промени или други неблагоприятни явления или случки.

Ако земеделския производител, въпреки интензивната си работа в насажденията  по независещи от него причини, не успее да добие минималното количество продукция за получаване на обвързана подкрепа, той получава санкция, а санкцията понякога е тотална и несправедлива”, обяснява производителят.

Божидар Петков предлага още да се урегулират продажбите на продукция под себестойност, да се стимулират директните продажби и да се овладее нерегламентирания внос на плодове и зеленчуци на ниски цени