„Правилата за тръжните процедури за т.нар. стопански дворове предполагат злоупотреби и корупционни схеми”, сигнализира фермер, който по думите му тази година се сблъскал с проблема.

Торене в нитратно-уязвимите зони: Какви ще са проверките?

Става дума за процедурата по продажба на държавни земи в бившите стопански дворове, регламентирана с Правилника за прилагане на Закона за Собствеността и ползването на земеделските земи (ППЗСПЗЗ).

„Първото нелогично изискване е, че, ако такъв парцел бъде обявен на търг, заинтересованите лица следва да отиде до областната дирекция „Земеделие” и лично да вземе пакет от образци на документи, с които да подаде кандидатурата си впоследствие. Това са стандартни бланки, какъв е проблемът да бъдат качени електронно на сайта на съответната областна администрация?”, пита земеделецът.

И докато това условие предполага просто създаване на неудобство, то останалите будят съмнения относно прозрачността на този вид тръжни процедури.

Документите от кандидатите се подават в ОДЗ-тата запечатени в пощенски плик и се „записват с входящ номер, дата и час, отразени върху плика и заведени във входящ регистър, за което на приносителя се издава документ”, е записано в чл. 107 от ППЗСПЗЗ. Според правилата, след като приемът на документи приключи, в три дневен срок директорът на ОДЗ-то определя тръжна комисия, която в 14-дневен срок „разглежда заявленията, класира предложенията и определя спечелилия търга кандидат за всеки имот”. 

„Първо, получава се индикативна информация в регистъра на подадените документи колко ще са потенциалните кандидати за съответния парцел или имот. Второ, този 14-дневен срок за разглеждане е съмнително дълъг, а и най-вече - през това време всички тези предложения седят в едни обикновени пощенски пликове в дирекцията и реално могат да бъдат компрометирани винаги. След което, те се отварят без присъствието на кандидатите, подали заявленията”, възмутено отбелязва авторът на сигнала.

Факт, че при останалите търгове за отдаване на земеделските земи от ДПФ, процедурата се осъществява в присъствието на участниците. Защо има изключения само при тази процедура? „Съществен порок при нея е неприсъствието на кандидатите. Според мен това са злоупотреби, корубционна схема, нормативно определена”, заявява фермерът и добавя:

„Ако има компрометиране на тръжните пликове – били са отваряни, четени, подменяни, никой няма как да разбере. Възможно е дори да няма плик, а един висящ входящ номер, след като това не се случва в присъствието на кандидатите и те не знаят дали техният плик е бил отворен, или не. На практика е възможно, ако аз подам една цена, някой приближен до ръководството да предложи веднага с лев отгоре, като се подменят документите му в плика.”

По думите му има проблем и при следващ етап. След като излезе тръжната процедура, ОДЗ съставя протокол, който се праща за одобрение от длъжностно лице в МЗХ, което е упълномощено от министъра на земеделието и храните. Ако не бъде одобрен, той се отменя и тръжната процедура започва наново.

"Аз това го разбирам така: Ако не спечели правилният човек, областната дирекция праща един протокол, който е целенасочено компрометиран и веднага се отменя търга, и се прави нов, докато не спечели който трябва. Много често подписът на агроминистъра фигурира върху решения, за които той дори не знае”, коментира още земеделецът.

Тези стопански дворове са апетитни парцели, защото обикновено са в края на урбанизираните територии и са удобни за създаване на стопанства. Освен това са предпочитани, ако някой иска да строи нещо, защото лесно може да бъде сменено предназначението им. За да се разсеят съмненията в прозрачността на тръжните процедури за тях, са нужни отговори на въпросите:

Защо срокът за разглеждане е толкова голям? Защо кандидатите не присъстват при отварянето на пликовете и обявяване на резултата? Как се гарантира тогава прозрачността и липсата на злоупотреби в процедурата? При какви случаи (грешки) търгът се анулира? И накрая – като цяло кое налага различна от при останалите тръжни процедури методика на провеждане?