Въвеждането на поземлен данък ще помогне за създаването на напоителни системи и съоръжения. Трайното засушаване през последните години показва и доказва, че трябва да се инвестира в поливно земеделие, което да даде по-голяма сигурност и стабилност.

Мнение: Напояването със сондажи е недостатъчно за големи площи

"Облагането дори и с 10 ст. на декар ще позволи развитие на съвременна хидромелиоративна система" - това е личната позиция на Кирил Боянов, председател на Областния съюз на земеделските кооперации в Силистра.

„Не може собственик в урбанизирана територия с 0.500 кв.м. да плаща данък, а рентиери, притежаващи 100 хил. дка и повече земя, да не плащат данък”, коментира още аграрният икономист.

Той предлага една част от постъпленията от поземлен данък да остава в землището, където е разположена земята, а друга част да отива в държавния бюджет. Оставащата в населеното място част от налога да бъде източник за подобряване на инфраструктурата и вътреселищната пътна мрежа, допълва още Боянов. 

Създаването на локални поливни площи е сериозна инвестиция и ще изисква също европейски средства и държавна помощ.

Като пример браншовикът посочва земеделските стопанства в Гърция и Турция, в които има вече установени традиции в поливното земеделие. 

„С така дълго коментирания и обсъждан нов Закон за кооперирането да се даде право на наематели, земеделски кооперации и фермерски кооперативи да изградят комасирани поливни площи и трайни насаждения чрез промяна в начина на трайно ползване на земята. Това може да стане чрез приемане на Договор за управление”, предлага още Кирил Боянов. 

България е на последно място по размер на земеделските имоти в ЕС. По силата на закон, действащ от 1949 г., продължава раздробяването на земеделските имоти между наследниците, показва проучването на браншовика. Днес уедряването е масова практика да се извършва в нереални граници.

„Това комасирано земеползване в бъдеще ще продължи да създава проблеми не само на собствениците, но и на стопанските субекти, а и на държавата”, прогнозира Кирил Боянов. Именно това състояние на поземлените отношения е обективна пречка за създаване на поливни площи и иригационни съоръжения. Нужна е комасация на собствеността в реални граници.

Разработката на Кирил Боянов е изпратена до МЗХГ, ПК по земеделие, БАСЗЗ, БАН, Института по аграрна икономика, Института за агростратегии и иновации, държавни и общински служби по земеделие, кооперации и браншови организации. Целта е да се инициира конструктивен диалог за състоянието на поземлените отношения у нас, категоричен е Боянов.