Аграрният сектор е един от водещите в историята на Третата българска държава. За жалост, културите, които са залагани, отдавна вече са девалвирали – памуци, овощни и зеленчукови култури. Отиваме към едно екстензивно, а не интензивно производство, заявява в интервю за Агри.БГ Цветан Берберов, председател на Тракийския съюз на зърнопроизводителите.

Обезщетенията за 100% пропаднали площи приключват още през октомври

По думите му целите и задачите в новия програмен период трябва да бъдат абсолютно прозрачни и ясни, за да покажем на Европа, че не сме само едни усвоители на пари, а мислим за икономиката, държавата и обществото. Според зърнопроизводителя ни липсва добра пазарна стратегия и последователност в политиките за стимулиране на производството.

Колкото и да се опитваме да направим интензивно зърнопроизводството, да увеличим неговата доходност, то е екстензивно производство и ние не можем да избягаме от тези ниски рамки на приходност, категоричен е браншовият представител.

Цветан Берберов: „Ние в момента виждаме недостъпност на втори стълб. Като имате предвид, че зърнопроизводителите много малко се възползват от мерките по втори стълб и то предимно такива с диверсифицирани сектори в друга сфера. 

Как да се реализира мярката за напояване, като все още инфраструктурата не е регламентирана, достъпът до вода - също?! Докато не се променят нормативите, просто няма да има вода."

Берберов разказва, че през миналата година се е усетила липсата на влага в двуметровия почвен хоризонт, а вече е достигнала до 10 метра. Естествено, язовирите и реките също започват да пресъхват.

Цветан Берберов: „Дълги години България изнасяше водата си и по този начин нашите язовири по поречието на река Тунджа и река Марица са вече празни. Колегите, които работят поливно земеделие, са притеснени от това, че правят големи инвестиции, а има постоянен риск от липса на вода

Аз самият направих проект за капково напояване на овощна градина с водовземане от реката, която в момента е пресъхнала.

Друг голям проблем според Берберов е, че нямаме достатъчно преработвателна индустрия или тя работи със суровини от Китай. 

„Получава се така, че сме против продуктите за растителна защита, които се внасят нелегално и са опасни, но консумираме храни от трети страни, които са третирани със същите препарати. Има двоен аршин и по този начин евтината продукция, произведена в съседни нам държави, се предлага на българския пазар на по-ниска цена, където нашата я няма. 

Достъпът до пазара трябва да бъде изравнен. Ние влагаме много скъпи семена, торове, препарати за растителна защита, фонд работна заплата също вече не е достатъчно атрактивен, техниката ни е на европейски цени, а приходите ни са като за третия свят, заключава Берберов.