По всичко изглежда, че не Стратегията „От фермата до трапезата“, а поскъпването на торовете ще принуди фермерите да намалят нормите. Някои от тях вече са решили да оставят торенето за напролет, като се надяват до тогава цените да се нормализират. 

Фермери, вижте какво ви готвят политиците

Идеята на Европа е до 2030 г. употребата на химични торове да се намали с поне 20% като общ процент за страните членки. Това обаче трябва да стане след задълбочен научен анализ, направен по видове култури, торове, запасеност на почвите, влага и типове почви, казват от Министерството на земеделието, цитирани от Капитал

Стефан Димитров, прокурист на завод „Неохим“ в Димитровград, определя Стратегията като добър инструмент за използването само на качествени торове. Те биха могли да дадат на растенията нужните вещества без излишни загуби. 

„Това ще доведе до ограничаване употребата на некачествени такива и до преоткриване на ползите на техните екологични алтернативи. Целта на стратегията обаче е твърде амбициозна в така предложената времева рамка“, смята той.

Към момента обаче на преден план е оцеляването на торовата индустрия, която страда от високите цени на природния газ, електроенергията и квотите за емисии на парникови газове.

Неговите колеги от другия голям завод за торове у нас – „Агрополихим“, цитират данни, че средната консумация на ЕС като цяло е около 50% над тази в България. На това според тях се дължат и с около 60% по-високите добиви на страните от Западна Европа в сравнение с нас.

„Евентуално намаляване с 20% на консумацията на торове в страни като Франция, Нидерландия, Германия, Полша и др., ще има много сериозен ефект върху зърнения баланс на континента, а именно – от нетен износител Европа ще се превърне във вносител. Оттам ще има повишение на цените на продукцията и съответно потребителските цени на крайните продукти“, смятат от компанията. 

Нещо повече, тяхната прогноза е, че ограничаването на количеството торове ще донесе хаос на пазарите, високи цени, политически и хуманитарни кризи. Така както се е случило с наложените изисквания за биологична компонента в горивата и зелени стандарти в областта на енергетиката, дават за пример те.