Свидетели сме на една изключително динамична и предизвикателна регулаторна среда и поради изключително рестриктивните изисквания в областта на препаратите за растителна защита (ПРЗ), през последните няколко години много продукти бяха забранени. Това каза Нели Йорданова, директор на Асоциация Растителнозащитна индустрия България (АРИБ) по време на конференция за здравето на растенията. 

Какво пъпли по нивите и градините?

“Паралелно обаче, се одобряват нови активни вещества и се разрешават нови продукти за България, които при правилна употреба не вредят на екосистемите, биоразнообразието и спомагат за изграждането на устойчиво земеделие”, добави Йорданова.

Според нея, за да могат фирмите да продължат да инвестират и да изпълнят поетите ангажименти, а земеделските стопани да разполагат с необходимите решения, е необходимо да има ясни регулаторни правила, които да гарантират сигурност и предвидимост за бизнеса. 

“Ето защо, цялостна оценка на въздействието от евентуални промени е крайно наложителна и тя трябва да включва ползи за здравето на хората, животните и околната среда, както и заплахите, причинени от климатичните промени - по-специално за разпространението на нови вредители, ефекти върху използването на земята, конкурентоспособността на европейското земеделие и малките стопанства, сигурността и безопасността на храните. Уверени сме, че същият подход, трябва да се следва и на национално ниво от компетентните органи във всяка държава членка”, посочи Йорданова и добави: 

“За България следва да се има предвид, че употребата на ПРЗ е в многократно по-малки количества, сравнено с останалите държави членки, по данни на Евростат и е изцяло ориентирана към необходимостта от прилагането на конкретна ситуация с вредителите”.