Необходимо е да се преосмисли философията на подпомагане на селското стопанство. То трябва да започва от подготовката на кадри и да се проектира в дългосрочен план, смята Димо Атанасов, декан на Факултета по икономика в пловдивския Аграрен университет.

Не изпускайте приеми и плащания през месец май

По негови наблюдения пазарните цени на аграрните стоки растат по-бавно в сравнение с цените на промишлените стоки или входящите ресурси. Това намалява икономическата ефективност на селското стопанство и отблъсква младите хора от този бизнес, смята доцентът. 

Според него влизането на България в ЕС възстанови ролята на пазара на земеделски земи и подобри поземлените отношения. То доведе обаче и до негативни тенденции, като поляризация и специализация на стопанствата. Отрасълът придоби дуална структура – от една страна, голям брой малки ферми, а от друга, малко на брой, но огромни стопанства. 

Димо Атанасов: „Субсидиите се разпределят на база единица площ, което облагодетелства отглеждането на екстензивни култури (пшеница, ечемик, слънчоглед), а не интензивни производства (плодове, зеленчуци, животни).“

Данните сочат, че брутната добавена стойност от селското стопанство се формира от растениевъдство (над 70%) и то най-вече от зърнопроизводството, а животновъдството е свито до под 30%. 

„България изнася по няколко милиона тона ечемик и слънчоглед годишно, което носи приходи, но те са сравнително малки. Ние изнасяме зърно, което е първо ниво на добавена стойност, а не крайни продукти с висока добавена стойност. От друга страна, внасяме точно такива крайни продукти, които са скъпи – месо, млечни продукти, тестени изделия и др.“, обобщава картината доцентът в интервю за Българската асоциация на собствениците на земеделски земи (БАСЗЗ).

Атанасов определя пазара на земеделска земя през последните години като динамичен. Търсенето е по-голямо от предлагането, а земята поскъпва. Има инвеститори, които купуват земя, за да се възползват от нейните способности на вечен ресурс, припомня той.