Системата за капково напояване е най-добрата за плодове и зеленчуци, защото пести много ресурс и работна ръка – само един човек може да отговаря за стотици декари, заявява пред Агри.БГ председателят на Асоциация „Български пипер“ Данчо Кощилаков.

Дават съвети за поливно земеделие и подмярка 4.1.2

Изграждането на поливно земеделие е скъпо и често много административно усложнено начинание за родните производители. Проблемът беше поставен и на срещата с премиера Бойко Борисов, където браншови представители настояха режимът за разрешение за биене на сондажи за вода да бъде максимално облекчен.

По думите им трайното засушаване унищожава пасищата и полското производство, затова са нужни спешни мерки за изграждане на поливни системи, достъпни за всеки производител. Според Кощилаков сондата е добър спасителен вариант, но само за отделни стопани с по-малко обработваеми площи.

Данчо Кощилаков: „Ако имате градина със стопанско предназначение от 70 дка нагоре, едва ли със сондаж ще успеете да я поливате. Той трябва да е много дълбок. По-ефективният способ за капковото поливане е когато има язовир наблизо, да се прекара с подземни тръбопроводи вода с филтрация до градината. При сондажа трябва ток, който също не е евтин, както и мощна помпа. Необходима е поне 8 м дълбочина и потопяема помпа, която струва няколко хиляди лева.

За да има капково напояване, при капкообразователя е необходима поне половин атмосфера налягане, иначе не се образува капка. А за системите за оросяване, които са много подходящи, когато не се оре, трябва по-високо налягане от 0,5 атмосфери."

Сондажите могат да бъдат добро решение за по-малките стопанства, но ако имаш 1000 дка овощни градини, няма да е достатъчно. Много по-лесно е напояването от язовири.

Но родните язовири все по-често са с недостатъчен воден обем, което при криза вади от списъка за водоподаване първо земеделските производители. Тогава единствената алтернатива е ползването на подземни води. Те обаче също са държавна собственост и процедурата по узаконяването им е тромава, а цената - твърде висока. 

"Давам пример с колеги, които имат 80 дка лозе на баир и биха сонда с дълбочина 70 м, която им струваше около 20 000 лв. за един сондаж", разказва производителят.

Кощилаков адмирира улесняването на процедурата за сондажи за напояване в земеделието, но смята, че най-добрият начин си остава водовземането от язовири или микроязовири заради по-големия приток.

Данчо Кощилаков: „Обикновено сондите се бият в това време, когато е по-сухо, а не през зимата, когато подземната вода е на високо. Но има трайно засушаване и кладенците, пълни с вода по 7-8 м преди години, сега са пресъхнали. Да отглеждаш зеленчуци на открито с такива сонди е ужас. По поречието на Марица, при наносните почви, колегите бият сонди на 4 м дълбочина, защото са на 200 м от реката и има вода. Вадят водата с бензинова или дизелова помпа, дори не им трябва ток. Но масовите случаи не стоят по този начин.

Оризищата още преди години, когато им беше скъпа водата и нямаше разделение на цените, се поддържаха много трудно. В България има два язовира, които са основно за това – Тополница и Пясъчник. Тогава направиха водата за оризищата 1 стотинка на кубик.

На чувствителните сектори, какъвто е "Плодове и зеленчуци", би следвало цената на водата да падне, смята Кощилаков.

Колегите от района на Хасково или Североизточна България имат голям проблем с водоподаването и цената е много висока. За зеленчуците е нужно ежедневно напояване. Ако няма нормален воден режим в стопанството, това се отразява върху добива и качеството на продукцията."