България има голям потенциал за развитие на модерно земеделие, но остарялата нормативна уредба и тромавите административни процедури застрашават ефективното усвояване на европейски и държавни средства за подкрепа на сектора. Това алармира Божидар Петков, председател на Българската асоциация на малинопроизводителите и ягодоплодните (БАМ-Я), в сигнал, изпратен до министрите на земеделието и околната среда.

Ето какво разказа Петков пред Агри.БГ за проблемите, с които най-вероятно ще се сблъскат младите и нови фермери, кандидатстващи по двете интервенции, които текат в момента. 

Невъзможността за напояване е основен проблем

Новите интервенции като „Млад фермер“ и „Нов фермер“ предлагат реална възможност за стартиране на модерни земеделски стопанства. Финансирането позволява инвестиции в иновации като капкови системи за напояване, възобновяеми енергийни източници и прецизни технологии. Въпреки това, процесът по осигуряване на разрешителни за водоползване от подземни и надземни източници, изисквани от структурите на МОСВ, представлява сериозна бариера, казва Петков.

„Амбициозни млади хора са готови да се впуснат в земеделието, финансовият ресурс е налице, а консултантите от Националната служба за съвети в земеделието (НССЗ) подготвят проекти безплатно. Но всичко това може да се провали заради бавните процедури и високите такси за издаване на разрешителни,“ коментира още председателят на БАМ-Я.

Междувременно НССЗ съобщи, че над 1 750 земеделски стопани са заявили желание службата да изготви проектните им предложения за кандидастване по интервенциите за много малки стопанства, млади и нови стопани.

Високи разходи за сметка на несправедливи условия?

Сегашната уредба изисква от фермерите да преминават през сложни процедури за легализиране на водоизточници. В случай на малки стопанства, годишната потребност от вода за напояване често не надвишава 3650 куб.м – количество, което по закон може да се използва без разрешително за лични нужди. Но когато става въпрос за фермери, те са задължени да плащат хиляди левове за хидрогеоложки проекти, лабораторни анализи и водомери.

„Това е абсурдно – младите фермери, които искат да създадат законни и устойчиви стопанства, са принудени да плащат около 5000 лв., за да узаконят водоизточник, докато личните дворове често ползват вода без ограничения,“ допълва Петков.

В тази връзка от БАМ-Я и Българската асоциация биопродукти (БАБ) настояват за спешни административни облекчения. Те предлагат:
- Въвеждане на ускорени процедури и „експресни“ услуги с разумни такси за малките и младите фермери;
- Освобождаване от изискване за хидрогеоложки проект за напояване с обем до 3650 куб.м годишно;
- Намаляване на таксите за лабораторни анализи и разрешителни.

„Ако тези промени не се приложат, програмите за млади и нови фермери ще бъдат компрометирани. Вместо конкурентоспособни стопанства, ще създадем нови фермери без напояване, което означава по-ниска продукция и бъдеща зависимост от субсидии,“ категорично заявява Петков.

Двете организации очакат конкретни действия от министрите на околната среда и земеделието. С тези препоръки те се надяват да се премахне административните пречки и да се даде възможност на новото поколение фермери да разгърнат потенциала си в България.