Предстои много сериозна работа на национално ниво. Без пътна карта и стратегия за кръговата икономика няма да можем да оползотворим парите от Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ).

Гласувайте: От какво ще страдат най-много фермерите при разразилата се политическа криза?

Има критерии, които трябва да се спазват, има много механизми. Предстоят реформи, които трябва да се гласуват в Парламента, но до момента всичко се работи на парче. Това каза Десислава Димитрова от Съвета по кръгова икономика към Българската търговско-промишлена палата, по време на кръглата маса “Бъдещето на храните - готови ли сме?”. Събитието се организира от Асоциация на производителите на насекоми в България.

А резултатите от “работата на парче” по думите на Десислава Димитрова вече са ясно видими. През 2021 г. Световната банка и Съвета по кръгова икономика към Българската търговско-промишлена палата правят проучване, като им отнема 8 месеца, за да установят как се движат интеграционните процеси по внедряването на кръговата икономика в рамките на България в целия селскостопански сектор.

“78% от анкетираните смятат, че няма никаква система, която да интегрира, да обедини всички стопански субекти и граждански инициативи на едно ниво, където действително да се развива тази тематика на територията на страната. Ние нямаме изградена стратегия за кръгова икономика. Нямаме пътна карта. Всички си говорим за кръгова икономика, но няма никакъв нормативен документ, така както той съществува в редица държави членки”, обясни Димитрова.

А това се оказва от съществено значение.

“Кръговата икономика е част от Зелената сделка. Няма как да постигнем условията на Зелената сделка без да имаме нормативна база, на която да стъпим и с която да знаем какво правим оттук нататък. Това се отнася за всички сектори - земеделие, текстил, транспорт, строителство и т.н.

Кръговата икономика може да бъде внедрена във всеки един сектор. Тя е един нов модел, който представлява повторение на съвършенството в природата, където нищо не се губи, нищо не изчезва, а става продукт, храна, услуга за нещо друго”, каза още експертът.

По думите й до 2050 г. търсенето на протеини ще се увеличи с 52%. А самото население ще нарасне с 10 млн. души. Това е доста сериозно предизвикателство към всички държави. 

“А за да говорим за неутрален европейки континент към 2050 г. няма как да не говорим за кръгова икономика. Всички говорим за нея, но реално в България нещата стоят по малко по-различен начин”, заключи Десислава Димитрова.