Навремето имаше едни магазини за левче. И сега ги има, ама не са за левче. Ей това левче говедовъди все още си мечтаят да получат за своето мляко. Мляко, което струва по-малко от литър минерална вода, по-малко от килограм царевица.

От 8 ноември се подават заявленията за Ковид мярката

„Това и да го видя, няма да го повярвам!“, лаконично коментира читател на Агри.БГ поредната прогноза на експерти, че се очаква повишаване на цената на млякото заради растящите производствени разходи. И докато стопаните са категорични, че кравето мляко трябва да бъде поне левче, ето каква картинка дават те в момента:

•    Североизток – 0,70 лв./кг;
•    Ямбол – 0,64 лв./кг от мандра „Сакарела“;
•    Враца – 0,65 лв./кг, а мандрите внасят суровина на 1,30 лв./л;
•    Никопол – 0,55 лв./кг, докато царевицата е 0,60/кг, а балите – 150 лв.
•    Луковит – 0,55-0,60 лв./кг;
•    Елена – 0,65 лв./кг.

В един от коментарите под наша статия като мотив за отлив от млечното говедовъдство се посочват „енергийната криза, наетата работна ръка и нерешените ветеринарни проблеми. А в млечното овцевъдство проблем ще създадат неадаптираните млечни породи овце“.

Каквито и да са причините обаче, факт е, че всичко поскъпва, а млякото, което животновъдите дават на мандрите – не. Затова не липсват и призиви за колективно вдигане на цената на левче в опит секторът да оцелее.

„Просто спрете да продавате на загуба! Изкупната цена на кравето мляко не може да бъде по-ниска от 1 лев за литър. Просто го направете, от нас зависи, не от мандрите! Те не могат да работят на 100 процента с вносна суровина. Или вдигаме заедно и продължаваме напред, или отиваме заедно към кланиците“, коментира читател.

Негов колега обаче смята, че никой не може да вдигне цената на млякото, само защото му се иска и затова, че тя не удовлетворява разходите за производството.

„За съжаление, цената на млякото е резултат от търсенето и предлагането. Това е свободният пазарен механизъм, другото са мечти. Основният проблем у нас за липсата на печалба у производителите на мляко е високата му себестойност, която се дължи на високите цени на фуража, липсата на груб фураж, произведен от фермера, и ниската млечна продуктивност – средно у нас по 2730-3000 л от крава“, обяснява той. 

Неговите сметки сочат, че ако фермерът произведе грубия фураж, вложи го на себестойност и дои средно от 5500-6000 л мляко от крава, ще печели значително по-добре и няма защо да коли животните, за да си ликвидира загубите. 

„Но грешна фермерска политика и неприлагането на иновациите и достиженията в генетиката на кравите (висока млечност) и влагане на усилия за собствено производство на груб фураж, както и погрешната политика на подпомагане на сектора от държавата го доведе до ликвидация. Жалко“, някак примирено заключава той.