Историята на българското мляко през 2024 г. започна с по-малко на брой млекодайни животни, нормативни, пазарни и друг вид предизвикателства, а част от него се оказа неплатено.

В края на годината обобщаваме статистически данни, споделеното от бранша и си припомняме проблемите за млечното направление в страната.

Статистиката

Производството сурово мляко през 2024 г. в България може да се окаже по-малко и от предходната година, очакват от агроминистерството заради намалението на млекодайните животни в края на 2023 г. (с изключение на биволиците). 

„Предвид намалението на млекодайните животни в основно стадо към края на 2023 г., може да се очаква през 2024 г. общото производство на мляко в страната да бъде под нивото от предходната година.

Отчитайки положителна тенденция на нарастване на броя на разплодните животни през 2023 г. (с 11,3% на юниците за разплод над 2 години и с 10,2% на заплодените дзвизки), би могло да се предположи нарастване на млечните животни, а оттам и на обема на произведеното мляко, но не в размери, които напълно да компенсират изоставането на производството”, се заключава в доклад на Министерството на земеделието за ситуацията на пазара на мляко и млечни продукти в България, публикуван през септември 2024. 

Според европейската статистика към септември 2024 г. страната ни е събрала с 3,4% по малко мляко на годишна база.

Тенденцията може да се види и в преработката. По предварителни данни Земеделското министерство (МЗХ) съобщава, че през първото полугодие на 2024 г. в млекопреработвателните предприятия са вложени общо 362 767 хил. литра мляко, с 3,8% по-малко на годишна база.

Преработката на краве мляко намалява с 3,3% спрямо година по-рано, до 341 592 хил. литра. От тях 321 505 хил. литра (-4,2%) са изкупени от български производители, а 20,1 хил. тона (+13,8%) са доставени от чужбина. Вложените количества козе, овче и биволско и смесено мляко също са по-малко в сравнение с шестте месеца на 2023 г., съответно с 5,8%, 11,9% и 14,9%.

Относно млеконадоя последните данни от 2023 г. сочат сериозно изоставане на страната ни спрямо останалите държави членки на ЕС. Средният добив на мляко на крава в ЕС все още се покачва, като достига 7 791 кг на млечна крава през 2023 г. Най-висок е показателят в Естония - 10 728 кг на крава и Дания - 10 400 кг на крава. На дъното по годишен млеконадой е България с 3 591 кг на крава, само Румъния e след нас с 3 425 кг на крава.

Внос

Ръстът на вноса на мляко и млечни продукти продължава и през 2024 г., но с по-бавни темпове.  В справката в МЗХ за "внос на мляко и млечни продукти в България през периода 2022 - август 2024 г., по групи продукти и по страни“ се вижда, че до август 2024 г. най-голям внос като парична стойност се е осъществил от Германия - 61 267 467, а като обеми - от Румъния - 32 357,3 тона на стойност 29 664 444 евро.

Приблизителни количества са внесени и от Унгария (29 808,6 тона). В челните места по импорт на мляко и млечни продукти у нас влизат още Полша и Нидерландия.

„Независимо от сериозния ръст на годишна база импортът на мляко и млечни продукти от трети страни остава сравнително малък”, се казва пък в доклада на агроминистерството.

Износ

Положителната тенденция при експорта на мляко и млечни продукти продължава и през 2024 г., като по предварителни данни за първите пет месеца на годината се отчита увеличение с 22,1% на годишна база.

В доклада на МЗХ през септември пише: "Общото количество, намерило реализация в ЕС, бележи ръст от 35,1% спрямо петте месеца на предходната година. Най-големи са пратките за Гърция (8,2 хил. тона), Румъния (2,3 хил. тона) и Германия (1,1 хил. тона), следвани от тези за Испания, Швеция и др. Износът за страни извън ЕС е с 6,1% под нивото отпреди една година, като основни направления остават Обединеното кралство (1,4 хил. тона) и САЩ (1,05 хил. тона).".

Цени

В агростатистиката на ЕК цената на краве мляко в България през ноември 2024 г. е 47,34 евро/100 кг. Сравнителните данни от октомври 2024 г. спрямо октомври 2023 г. показват увеличение от 11% което поставя страната ни по средата в таблицата с ръст на изкупните цени на краве мляко в ЕС за отчетния период.

Малко по-рано, през август, средната изкупна цена на суровината според статистиката на МЗХ е била 0,849 лв./кг. Това е с 0,4% над отчетената за предходния месец и с 4,7% по-висока спрямо година по-рано.

Преди старта на доилния период очакванията за цените на овчето мляко бяха в диапазон 1,70 лв./кг и 2 лв./кг, „което е средно 15% под нивата от миналата година”, коментира тогава пред Агри.БГ Симеон Караколев, съпредседател на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация (НОКА).

Биволовъдите пък съобщават, че реално продават под себестойност. „Най високата цена на биволското мляко е 1,80 лв./кг, но основно около 1,30 лв./кг. От малките ферми е до 1 лев. Цената е под себестойност и приходите не биха покрили дори разходите за изхранване на животните”, заявява пред Агри.БГ Мария Степанчева - председател на Асоциация на биволовъдите в България.

„На много места хората започнаха да не доят, да си хранят малачетата, а продаващите все още мляко го реализират на стойността на кравето мляко – някъде с 0,10 лв. отгоре”, добавя браншовият представител.

Проблемите с реализацията продължават

Статистиката не е достатъчна, а често е и противоречива с реалното положение на първичния производствен сектор. За проблеми с реализацията на сурово мляко споделяха през 2024 г. стопани от различни въдства. Интересно е например как докато се отчита ръст в биволовъдството през 2023 г., то от сектора продължават да страдат от недостатъчно изкупуване на продукцията и липса на достатъчно мандри за биволско мляко.

„Миналата година имаше търсене на биволско мляко, но тази година от пролетта е налице затруднена реализация. Изкупува се само на големите ферми, тези с по-малко количества не успяват да намерят пазар при мандрите. Не е ясно защо е така”, обяснява Степанчева, която сигнализира и за сериозен отлив от сектора през 2024 г., който статистиката тепърва ще отчита.

Още по-сериозен негативен ефект има при случаите с реализирано, но неизплатено мляко.

Агри.БГ осветли проблема с поредица от статии, в които цели групи на производители на овче мляко с десетки членове споделиха за неполучени суми с месеци или дори година. Докато статистиката отчита положителна тенденция в експорта на мляко и млечни продукти, попаднахме именно на експортно ориентирани мандри, които не изпълняват договорните си отношения за изплащане в срок на суровината. Случаите, които разгледахме, бяха за милиони левове, неотишли при българските овцевъди

Добрата новина е, че все пак една от въпросните мандри изплати дължимите суми на фермери, но на други места в страната животновъдите, семействата им, работниците им и техните семейства наред с животните в стопанствата още чакат приходите от млякото.

И сякаш ситуацията не бе достатъчно сложна, ами чумата по-дребните преживни животни удари и у нас през ноември 2024 г. Заради опасността от разпространение на икономически опасната високопатогенна инфекциозна болест в няколко области бе въведена забрана за паша и търговия на дребни преживни животни. „500 пък са животните, върху които е наложена забрана за реализация на млякото”, съобщи тогава Симеон Караколев.

Новости и надежди

Накрая отбелязваме и няколко новости през 2024 г., които пряко или косвено засягат производството на мляко у нас.
На първо място слагаме новите изисквания за контрол на суровото мляко.

За целите на млечния контрол животновъдите са длъжни да внасят заявление на място в съответната Областна дирекция по безопасност на храните (ОДБХ), когато започват да доят и когато спират. „Важното е самото стопанство да бъде регистрирано в модул „Мляко”. Тази година дори да не са направили пълния обем изследвания за млякото си, фермерите ще получат обвързано подпомагане. За следващата година обаче ще се търси пълна отчетност – уведомление, че си стартирал доене, уведомление, че си го спрял”, информира Караколев.

В Кампания 2024 беше премахната необходимостта от доказване на реализацията на ниво конкретно животно по обвързаната подкрепа.

През октомври 2024 г. бяха обнародвани и промените в Наредбата за качеството на храните, предлагани на децата и учениците в страната, според които киселото мляко и бялото саламурено сирене, които се предлагат в детските заведения, училищните столове и обектите за търговия на дребно на територията на школата, трябва да бъдат произведени в съответствие с правилата за защитено наименование за произход (ЗНП), тоест произведени от българско сурово мляко. Надяваме се, че това ще окаже благоприятно влияние за реализацията на родното мляко.

Друга положителна новина за него дойде от биосектора. В средата на август 2024 г. влезе в сила Наредба № Н-1 за екологичните изисквания към определени продукти, предмет на обществени поръчки , според която всички обществени поръчки за храни и кетъринг, публикувани впоследствие, следва да включват минимум 2% биологично сертифицирани храни през 2024 г., като този дял трябва да нараства с по 1% на година до достигане на 10%.

„Около 1,50 лв./кг е изкупната цена на биокраве мляко и ако досега имаше много оплаквания, че мандрата го взима за училищните схеми на 1,50 лв. и после го сваля, сега заради изискването в обществените поръчки количества ще са нужни целогодишно и търсенето ще е по-устойчиво, което предполага да задържи и добра цена”, обръща внимание Стоилко Апостолов, управител на „Биоселена”.

 Тепърва ще проследим ефекта от новостите през 2024 г. върху производството и пазара на сурово мляко в България през 2025 г.