Неправилното разпределение на финансовия резултат по хранителната верига е един от основните проблеми, които доведоха до масовото недоволство на потребители, производители на храни и земеделски стопани през последния месец. 

 

„Вече никой в България не се съмнява, че в ценообразуването, както и при достъпа до храна на българския гражданин, който е най-бедният европейски жител, категорично има проблем“, коментира Владислав Михайлов от Националната асоциация на млекопреработвателите по време на кръгла маса, организирана от Българска аграрна камара, на която се обсъждаше мястото на българския производител на родния пазар. 

Михайлов сподели данни, които сочат, че 63% от всички приходи за продажба на храни в България минат през 6 до 8 големи търговски вериги, които са собственост на 5 големи корпорации.

„Тази статистика по принцип е стряскаща, но още по-притеснителни са два други детайла. В големите градове концентрацията на приходи достига 75%. В кампанийно време – Коледа, Великден, Гергьовден в резултат на агресивната маркетингова политика, над 90% от всички приходи за храна минават през тези вериги. Приходите на някой от тези корпорации на консолидирано общоевропейско ниво са сравними и по-големи от бюджета на Република България“, каза млекопреработвателят. 

В същото време срещу тези търговски вериги общо в хранително-вкусовата промишленост има между 3 000 и 4 000 бизнес-оператора и между 10 000 и 15 000 земеделски производители на плодове и зеленчуци. 

 

От думите на Михайлов става ясно, че има еволюция в развитието на отношенията между големите търговци на дребно и производителите. В последно време цялата тази маса от предприятия и производители водят преговори с търговеца при затворени врати, подходът е изключително индивидуален, подписват се договори, съпроводени с предупреждения за неустойки, ако бъдат разкрити детайли и т.н. 

Само допреди 7-8 години договарянето е ставало на общо основание. 

„До 2010 -та година, когато те се налагаха и изземваха пазара от т.нар. традиционна търговия и убиваха хиляди малки и средни магазинчета, тяхната политика беше в търговските вериги да бъдат най - ниските цени. Докато се налагаха и разчистваха пазара, бяха изключително агресивни ценово и маркетингово. 
По това време средната надценка, на която работиха, беше 15 - 19%, нямаше верига, която да работи на 20% - 25%. Малките магазинчета, които са по неефективни, работеха на 25 - 30%. Ценово те изгубиха войната още тогава. 

В периода 2012 – 2020 г. веригите се наложиха, тогава започва и леката форма на прекаляване – 35% - 40% - 45% надценка“, сподели производителят. 

Проблемът идва през 2020 г. с Ковид кризата. „Тогава наистина минаха всякакви норми, имаше проблем с храните, каквото и да се сложи на регала, независимо от цената – хората го купуваха“, припомни още той. 

Ковид кризата мина, украинската криза затихна, намаля вносът на евтино зърно и евтино мляко, всичко мина, политиката на търговските вериги обаче не се сменя, е неговият извод. 

Владислав Михайлов: Сирене, което се купува от предприятие от нашата асоциация на 10-12 лв./кг, на регала е 21 – 22 лв./кг. Кашкавалът, който се купува на 15 -20 лв./кг, в магазина е от 22 лв./кг до над 30 лв./кг. Когато говорим за хранителни продукти, най-вече за млечни стоки, надценката е между 80% до 110%.  

За него обаче анатемосването на веригите не е най-правилното решение. 

„Вината може би е и в държавните органи. Къде е Комисията за защита на конкуренцията, къде е Комисията за защита на потребителите? Къде е българската държава?“, попита още председателят на Национална асоциация на млекопреработвателите. 

Според него и производителите имат вина, защото „клякат“ на търговците, но те нямат и друг избор. От асоциацията, която той представлява, през последните 10 -15 години, над 70 предприятия са спрели работа – фалирали, просто преустановили дейност или нямат вече интерес в тази сфера. 90% от тези предприятия са затворили, след като 2-3 и повече години са били плътно ангажирани и основните им обеми са реализирани през веригите. 

„Избор обаче нямаме, работейки с веригите ние се борим да хванем нулата, за да имаме свежи пари, да си платим заплатите и стоката да не стои на склад, тъй като не мога да се разплащам със сирене с работниците, банката и НАП“, каза още млекопреработвателят.

„Надявам се всички да осъзнаят, че има проблем. Да се събере достатъчно материал за анализ и да се намери решение в тази ситуация“, казва още председателят на Национална асоциация на млекопреработвателите, която води борба с този проблем от 2012 г.