Млечното говедовъдство в България измина още една трудна година. Секторът продължава да страда от сериозни предизвикателства, включително липсата на ясно структурирана държавна политика. Какви са надеждите за бъдещето, разговаряме с Пени Христова – съпредседател на Института на жените фермери и Съюза на животновъдите в България.

Цената на кравето мляко: Подобрение или илюзия?

През декември изкупната цена на суровото краве мляко достигна между 87 и 89 ст./л., като в по-големите ферми стойността се повиши до 1,20 лв./л. Макар това да звучи като успех, причините зад увеличението остават обезпокоителни.

„Цената на суровото мляко се покачи, не защото имаме стабилно производство, а защото вносът му намаля драстично. Цената на вносното сурово мляко скочи. Нашите фермери се усетиха и започнаха да наддават. Цената на сухото мляко също нарасна – дори не можем да го добавим за изхранване на малките телета, защото разликата е малка,“ обяснява Пени Христова. 

В същото време, цените на фуражите, добавките, консумативите са нагоре, правейки производството нерентабилно. „Докато пишем фактурите, изглежда, че печелим. Но когато ударим чертата в края на месеца, установяваме, че сме на ръба,“ добавя тя.

Ефектите на Стратегическия план: „Кравите изчезват“

2024 г. беше белязана от първата година на прилагане на новия Стратегически план за земеделие, но равносметката не е толкова оптимистична. Според Христова, основна тенденция е намаляването на броя на млечните крави. „Около 70 000 млечни крави „изчезнаха” през последната година. Много от тях преминаха към месодайното направление,“ споделя тя.

Този спад е пряко свързан с липсата на политики, които да стимулират устойчивото производство. „Ако към това добавим планът на ЕС да приеме споразумението с Меркосур, рискуваме напълно да унищожим собственото производство и да се превърнем в консуматори,“ предупреждава Христова.

Отпадането на доказването на реализация: Стъпка назад?

Една от ключовите промени през 2024 г. беше премахването на изискването за доказване на реализация на продукцията. За много фермери това беше облекчение, но Христова го определя като сериозна грешка.

„Ние в най-големия си момент на криза – преди година и половина, искахме временно да се премахне доказването на реализация, но не ни разрешиха. В един момент, когато кравите изчезнаха, от нас не се иска абсолютно никакво производство. За мен това е грешка. Не може да се дават субсидии, без да се изисква реално производство. Така се стимулира нулева продукция,“ категорична е тя.

За сметка на отпадането на това изискване, са умножени административните изисквания и проверки. „Ние се превърнахме в книжни мишки, вместо да се грижим за животните. Вместо да се изисква качество и количество, броим ушни марки и изпращаме документи,“ казва Христова.

Противоречивите промени за 2025 г.

През 2024 г. Министерството на земеделието изпрати предложения за промени в Стратегическия план, които ще влязат в сила през 2025 г. Сред тях има и някои, които засягат млечното говедовъдство.

Една от предложените мерки е да се въведе минимално ниво на производство, което да гарантира хранителната сигурност на държавата. „Това предложение не беше прието, въпреки че е от ключово значение за сектора,“ коментира Христова.

Одобрена обаче е промяна, свързана с антимикробната резистентност. 

„Настояваме да осигурим качествено ваксиниране на животните с каквито ваксини решим, а не каквито ни дадат или са включени в държавната профилактична програма. Защото това, което е заложено в нея, ние нямаме право да го използваме като ваксина, преди да докажем, че имаме болни животни, което е нелепо. 

Това предложение беше одобрено и от 2025 г. фермерите вече ще имат възможност сами да избират ваксините за животните си. Това е важна стъпка напред,“ смята тя.

Търговия и породи: Експорт и внос на животни

През 2024 г. България продължи да внася животни основно от Полша и Чехия, но интересното е, че изнася същите породи обратно за тези държави. Продават се животни също за Косово и Турция, но „цените, на които се прави това, са неудовлетворителни,“ казва Христова.

Най-търсената порода остава Холщайн, известна със своята висока продуктивност. Въпреки това, селекцията в България изостава. „Докато при нас крави с продуктивност от 40-45 литра на ден се считат за добри, в други държави такива животни се приемат за слаби,“ отбелязва тя.

Очаквания за 2025 г.: Ще има ли промяна?

Очакванията за 2025 г. са песимистични, ако не се предприемат сериозни реформи.

„Ако продължим с това темпо на изисквания и проверки, ще настъпи още по-голяма разруха,“ предупреждава Христова. Липсата на квалифицирани кадри, политическа воля и експертен капацитет води до сериозни разминавания между нуждите на фермерите и действията на институциите.

„Ние сме във война с ветеринарите, вместо да си бъдем взаимно полезни. Започнахме да не пускаме лекарите във фермите си, да се страхуваме от тях и да наблюдаваме всеки един, който влиза на проверка, къде отива и какво прави. Най-интересното е, че не се иска производство. Броят се само ушни марки и всичко се гледа по документи. Това не е нормално”, възмущава се браншовият представител.

Равносметка за 2024 г.: „Кървава година“

Пени Христова определя 2024 г. като „разруха“ и „кървава година“, белязана от масови кланета на животни и принудителен износ.

„Много фермери бяха принудени да изнасят телета на възраст 3-4 месеца, само за да оцелеят. Нямаме кадри, нямаме подкрепа – само проверки и изисквания без реални резултати,“ казва тя.

Пожелание за бъдещето

„На колегите си пожелавам много здраве. Да бъдат все така настоятелни и да устояват на всички трудности. Животните им да бъдат в перфектно здраве. Когато сме заедно, ние постигаме много повече,“ завършва Христова.