Възраждането на производството на пестил и мармалади на калъп започва от една стара книга с рецепти от времената, когато сладостите не са били по щандовете в магазините, а всяко семейство си ги е произвеждало.
„Тогава моята баба ми сподели спомени от младите си години – колко вкусни са били тези мармалади, какви емоции е носил в нейното детство този вкус“, разказва Камелия – нежната половинка от семейство Филипови, които се занимават вече пет години с производството на тези старовремешни вкусотии.
Към онзи момент тя все още е била студент в Университета по хранителни технологии в Пловдив, където изучавала точно специалността „Технология на храните“ и е решила да възроди тези рецепти.
„Дълго време правих опити, някъде около година и накрая ми се получи. Започнах първо с мармалада от ябълка. После дълго време се опитвахме да разгадаем каква е тайната на мармалада от шипка, за да стане твърд за рязане на калъп. След това започнахме да произвеждаме пестила от слива и кайсия и накрая мармалада от кайсия“, разказва младата дама, която срещнахме на фестивала „Семе българско“ в Севлиево.
Намерили са формулата, но дали са намерили пазари?
„В търговските вериги много трудно се пробива. Пазарите са ни подобни национални събития, а купувачите - хората, които предпочитат да си купуват занаятчийски и чисти продукти, да виждат лично производителите“, споделя още Камелия. И това продължава вече пет години.
През това време Камелия и Александър са успели да си създадат контакти, разпознаваеми са и си имат постоянни клиенти. Засега нямат онлайн магазин или сайт, защото са традиционалисти и смятат, че хората се впечатляват от това.
Оказва се, че осигуряването на суровината е най-големия проблем за производството на този тип мармалади и пестил.
„Много трудно се намират качествени плодове, дори правим внос на кайсии – от Турция или Сърбия. Шипката е диворастяща, ако има кой да я набере – работим, ако няма, чакаме. Ябълките са от Кюстендилско, а сливите от района на Хисаря“, споделя още инженер-технологът.
Младото семейство живее в центъра на България – Габрово, но там „няма хора, няма работници, условията за бизнес са тежки и получаването на разрешения е тромаво“, става ясно от думите на Камелия Филипова.
Веднъж месечно в града има малък фермерски фермерски пазар, в който Филипови не участват, но винаги откликват на поканите от етнографски комплекс „Етъра“, както и на празника на пестила.

2 КОМЕНТАРА
03.06.2025
22.05.2025