Александра Стоянова е на 34 години и е родом от Пазарджик. Започва да се занимава със земеделие през 2015 г., а в момента е собственик на телеугоителното стопанство с капацитет от 500 телета.

Кризата с торовете

“В началото започнах подготовка за засяване на 300 декара фуражни азотофиксиращи култури под биологичен контрол, като след това разраснах стопанството си до 1300 декара с фуражни култури. Целта беше да произвеждам биологичен фураж за изхранване на телетата. Впоследствие, през 2017 г. изградих и самото телеугоително стопанство по мярка 4.1 “Инвестиции в земеделски стопанства” с капацитет 500 броя месодайни телета”, обясни Александра за Агри.БГ, която бе част от Третия национален форум на младите фермери в България.

Нейното стопанство се намира в село Боримечково, област Пазарджик. Младата дама отглежда породите Симентал, Херефорд, Блек Ангъс и Лимузин. А като краен продукт предлага различни видове готово за консумация телешко в буркани, стекове, меса за печене, заготовки от мляно месо, има си и свой бранд.

“Когато реално се сдобихме с първите 500 животни разбрах в какво съм се вкарала. Всъщност коства сериозно недоспиване и тотална отдаденост едно подобно стопанство. Но ми харесва, това е моето призвание”, категорична е Александра.

В телеугоителното стопанство угояването на телетата става след като се купят отбити от майките кърмачки телета, които са угоявани до средно тегло 400-450 кг.

“Интензивното угояване на отбитите от майките кърмачки телета се предприема при наличието на определени условия, а именно на качествени обемисти фуражи и достатъчно, на достъпни цени, зърнени фуражи”, обясни тя.

Телеугоителното стопанство е модерно и прилага иновации в сферата на енергийна ефективност; самостоятелно функциониращи механизми за почистване и съхранение на торова маса и опазване на околната среда.

“Имаме UV-вятъро и слънцезащитни щори в обекта за угояване на телетата. Както и самостоятелно функциониращи механизми за почистване и съхранение на торова маса в подземни резервоари за течна тор и съхранение на суха торова маса на площадка. По този начин опазваме околната среда и  подпочвените води”, каза още тя.

И въпреки че се справя сама със стопанството си, нейна подкрепа е брат й - Иван Стоянов и от знакови специалисти в сектора.

“Най-голямата подкрепа винаги съм получавала от брат си Иван Стоянов, който има изключителни познания по генетика, любов и уважение към животните от дете. Заедно с него имахме късмета да се допитаме за насоки до няколко доказани имена в животновъдството, които ни помогнаха с опита и доброто си отношение. Благодарни сме им, че забелязаха потенциала и желанието, които бяхме вложили от сърце. Тогава успехът беше неизбежен. Това напълно важи и за животновъдството в България”, заключи Александра.