Тази приемственост между поколенията и фермерският ген, на които в Западна Европа толкова държат, се срещат и у нас, макар и не толкова често и явно. Откриваме поредния такъв добър пример в подножието на Рила планина в района на град Костенец, където се намира козефермата на семейство Георгиеви.

Производители: Искаме да се занимаваме със земеделие, а не да си дадем земите под аренда

Началото е поставено от бащата Стоян с 40 кози през 2011 г. Животните са вече малко над 200, които се доят на агрегат. Млякото се преработва в мандра с капацитет от 400 литра на ден. Тя е официално завършена през 2019 г. с изцяло собствени средства.

„Моето семейство винаги се е занимавало със земеделие и животновъдство. Още от 90-те години. Отглеждали сме ягоди, малини, зеле, праз, картофи. През последните години обаче е трудно с работната ръка, пък и вносът от Гърция тотално ни смазва. Обработваме около 3 000 дка земя“, разказва синът Юлиан Георгиев.

Той е изключително признателен на майка си, която е помогнала много за развитието на семейното стопанство, но, за съжаление, миналата година се спомина. Сега редом до него и баща му в козефермата работят още четирима служители. Други двама работници помагат с машините. След Великден и Гергьовден яретата спират да бозаят и млякото се увеличава. Тогава мандрата работи на пълни обороти всеки ден до есента.

„Козите ни са от местна автохтонна порода. Мъжките се сменят профилактично през определен период от време, за да няма кръвосмешение. През последните години ги избираме без рога, тъй като са малко войнствени. Когато се съревновават, се случва да има аборти“, обяснява младият мъж. 

От мандрата в Костенец излиза узряло козе сирене със саламура, кашкавал и мариновано козе сирене, което се прави със зехтин, подправки, сушени зеленчуци като домати и маслини. Семейство Георгиеви имат желание да си направят фирмен магазин в техния град, а впоследствие в София и Пловдив. 

„Следя какво правят колегите в Хърватия, Словакия, Словения. Там има малки градчета и села, в които гледат само овце или кози, и съм удивен колко много продукти правят от мляко и месо. Аз също имам желание да консервираме месо в собствен малък цех, но трябва да преценяваме внимателно риска и възможностите, защото инвестицията няма да е малка“, изчислява Юлиан.

Той не може да се оплаче от липса на клиенти, за което свидетелстваше и огромният интерес пред щанда му на изложението „Фудтех“ в Пловдив през март. 

„Хубавата стока се търси, защото клиентите оценяват продукта от истинско козе мляко. Тук, на Пловдивския панаир, получаваме признание от нашите колеги, което им прави чест. Но до ден днешен ме удивлява изразът: „То не мирише!“, шеговито споделя Юлиан.

Извън работата на полето и козефермата той е и деен председател на сектор „Земеделие“ към Национален синдикат „Защита“. 

„Борим се за общи каузи и проблеми, свързани със земеделието. Доста хора ни търсят на национално ниво за проблеми, като разпределението на пасища, регистрацията по чл. 137, спрени субсидии“, изрежда младият производител.