Иван Тинков е на 27 години. От малък го влече интересът към животновъдството. От няколко години се занимава с отглеждането на пъдпъдъци и е отличен пример за това, че с питане и до Рим се стига. На 23 години започнал да гледа по-различно на нещата. Вместо да отиде петък вечер някъде с приятели, решавал да спести пари, за да си купи инкубатор.

Ветеринар: Ще се върна в България, когато почувствам, че има надежда

Открихме го на фермерския пазар пред Министерство на земеделието, храните и горите. Пред Фермер.БГ той разказа за упорития си нрав, трудностите пред младите предприемачи у нас и огромната подкрепа, която е получил от работещите в сферата на селското стопанство – фермери, научни работници и др.

„Разбрах, че пъдпъдъчите яйца са много полезна храна и взех 10 пъдпъдъка. След това си набавих още десет. Купих си инкубатор. Започнах да слагам навеси и кафези, да си изолирам щайгите и т.н. Впоследствие се регистрирах и по Наредба 26“. Така Иван Тинков започва разказа си, когато го попитахме как му хрумна да започне да се занимава с птицевъдство.

Определя извървения досега път като труден, с много зор и доста вложени средства.

„Беше трудно и финансово, и от гледна точка на работа с администрацията. Нещата стават бавно, туткат се, има чиновници на общинско ниво и в Отдел „Безопасност и качество на храни”, които гледат да им мине работното време и изобщо не ги интересува никой и нищо“, казва Тинков.

„Вероятно и аз да бях и мен нямаше да ме интересува като съм на 300 лв. заплата, но все пак като не го устройства това заплащане, да си отива и да си намери друга работа“, допълва той.



Източник на снимката: Pixabay.com

„За един най-обикновен човек на една заплата – 500-600 лв., стартирането на такъв бизнес е трудно. С кредити и с много риск и притеснения“,  смята Тинков и уточнява, че ако е целял само с отглеждане на пъдпъдъци да печели прехраната си, вероятно нямаше да стигне до тук.

„Мислех просто да си угодя на мерака“, казва той.

За момента младият фермер успява да изкарва печалба, макар и малка. Вече повече от 3 години развива стопанството си в Сопот и планира разрастване, стига да постигне желания доход от фермата си. Последният не е достатъчен, за да осигурява преживяването си. Поради това работи на бензиностанция.

За да стартира начинанието си, изтегля потребителски кредит.

„Купих мястото, върнах после част от парите, рефинансирах кредита и купих пакетажно помещение. В момента отново рефинансирах кредита си, за да си пусна трифазен ток. Продължавам да развивам фермата си, като започнах да отглеждам зайци и си купих гранулатор“, разказва Иван Тинков. Той се опитва да затвори един производствен цикъл, който да му гарантира достатъчно приходи целогодишно.

„През лятото пъдпъдъчите яйца се търсят по-слабо. Зимата пък е слаб сезон за заешкото месо. Зимата върви телешко и свинско“, сочат наблюденията на фермера.

„Не е фатално, че два месеца ще работя без печалба. Това обаче не ми позволява да се отдам изцяло на животновъдството“, споделя той.

Плановете му за разрастване не спират дотук.

„Ето сега и сенокосачка си купих и десетина декара люцерна засях. Надявам се следващата година да станат 20-30 декара“, казва Тинков.



За да бъде бизнесът успешен, младият фермер осъзнава, че с опит само не става. Поради това още в самото начало започва да търси експертен опит.

„Звъннах в администрацията на Тракийския университет и поисках контакта на някой професор или доцент, който да е в час с птицевъдството. Дадоха ми информация. След това се запознах с проф. Генчев, който се занимава точно в сферата на пъдпъдъците. Аз по това време вече се занимавах с птиците. Той ми прати разплодни яйца и започнах да люпя. Попитах го откъде мога да открия конкретна информация за птицевъдството. Насочи ме към учебник, който си купих от Аграрния университет в Пловдив. Смея да кажа, че всичко, което пише вътре, е много ценно. В интернет 80% е истина, а 20% са глупости“, разказва Тинков.

„Взех си учебника. Препрочетох го няколко пъти. Когато имам някакви затруднения, отново го отварям. По същия начин действах и с учебника по зайцевъдство. Препрочетох го няколко пъти“, допълва той.

Интересът към птицевъдството отвежда младия фермер при ветеринарния лекар Янко Митев. По думите му това е един от най-сериозните вносители на лекарствени продукти за животни.

„Той ми даде доста информация и полезни съвети и така стигнах до тук“, казва Тинков.

От хората, които се занимават в сектора, е получил подкрепа.

„На който и да съм звъннал, какъвто и проблем да съм имал, винаги са ми давали съвети и отговори. Сам смея да кажа, че съм се изградил с опит, обаче много от важните неща ги знам от тях. Само с опит не става. Има хора, които за да стигнат до едно заключение, се трепят 30 години. Пък аз защо да чакам толкова време, като мога да стигна по-бързо до точното решение на проблема“, категоричен е той.

Казва, че 35-40% от знанията си ги е набавил сам, а от хората в сектора - останалите 60%.

Свързах се още с главния технолог на една фирма и той също ми помогна, спомня си Тинков.

Той никога не е благодарил лично на настоящия кмет на Сопот – Деян Дойнов, но изпитва голяма благодарност към него.

„Той беше от всички чиновници човекът, който ми помогна да върви бизнесът ми“, споделя фермерът.

Стига да има достатъчно свободно време Иван Тинков има желание да запише зооинженерство в Пловдивския университет.

„Трябва да напусна едната работа обаче, защото в момента свършва едната и почвам другата и обратното. Ако успея да развия фермата си, така че да може да ме издържа само тя, планирам да направя точно това“, категоричен е той.