Предизвикателствата пред животновъдния сектор никога не спират. Добрата новина обаче е, че все още се намират млади хора, изпълнени с желание и борбеност, избиращи родината си и това да продължават да развиват стопанствата си за едно по-светло бъдеще.

Индикативен график 2022 за субсидиите вече е публикуван от ДФЗ

Срещаме ви отново с младия животновъд Ерик Борисов от плевенското село Ясен. С него този път си говорим за предизвикателствата, субсидиите, мантрите в животновъдството и пътя напред.

“Трудностите никога не свършат. Когато ги няма, значи нещо не е както трябва. Имал съм и много моменти, в които съм искал да се откажа. Тези моменти ме съпътстват постоянно, но имам мечти, които искам да реализирам и в крайна сметка това ме крепи. Искам да си увелича стопанството до такава степен, че да се самоиздържа изцяло; да имам един екип от работна ръка, които да знаят, че вечер като се приберат има какво да сложат на масата, както и във фермата да е всичко както трябва.

Честно да ви кажа преди като започнах имах някакви планове да развивам някакво супер голямо стопанство и то по-скоро за бройката, а не за някакви субсидии или средства - просто да знам, че съм крупен животновъд. В момента не се развиват точно така нещата. Предпочитам да е нещо по-малко на този етап, но по-продуктивно. От гледна точка на това дали е благородно или не, смятам, че всеки има своето място под слънцето и всеки иска най-доброто за животните и за клиентите си... поне аз съм така, за другите предполагам и те трябва да са по същия начин”, сподели Ерик.

В годините предизвикателствата пред младия животновъд се променят, но никога не спират.

“Предизвикателството преди години беше това, че фермата беше много малка, нямаше достатъчно инвестиция, за да си покривам разходите и другите инвестиции. Но за момента вече като ми е малко по-голяма фермата, по-развита, най-голямото предизвикателство е работната ръка. Тук масово хората, които идват да работят стоят по един месец максимум и си тръгват без предизвестие и те оставят малко или много като в небрано лозе. Така че имаш някакви пари, които искаш да ги дадеш на някого да ти помогне, да ти свърши някаква работа и усещаш, че няма на кого.. трябва сам да се оправяш. Това е най-голямото предизвикателство”, каза той.

Друго голямо предизвикателство е обезлюдяването на селата и все по-малкото млади хора, заети в земеделския сектор. А относно тези, които все още не могат да решат дали да се занимават с животновъдство или не, Ерик Борисов ги съветва следното:

“Ако това нещо е вашето, действайте на 100%. Но ако имате някакви резерви, ако не е вашето и имате някакви задни мисли - не го правете. 

Ако имате желание, с чиста съвест влизате в сектора, съм на 100% “за” и ще помогна на всеки един човек, който иска да се занимава с животновъдство. Все по-малко и по-малко хора се занимават с тези неща и трябва да се държим и да се подкрепяме. 

Не спирайте и не се отказвайте, защото смисъл има наистина. Който каквото иска да ви говори, че няма смисъл, че всичко е загубено, че в България нищо не става - нещата стават, стига да имаш нещо в главата, всичко се получава и да си много упорит. Трябва да не ти пука, защото много хора това им пречи. Дали хората няма да кажат, че си селянин, овчар и т.н. въобще да не ви пука, както не ми пука и на мен. Щом е вашето, действайте, пък то другото ще си дойде от само себе си”, категоричен е Ерик.

Ерик специализира в правеното на занаятчийски кашкавал, сирене и кисело мляко, както и млечни продукти по БДС. Според него в бъдеще държавата и управляващите трябва да обърнат поглед към малките стопани и към местните производители. Своето бъдеще младия животновъд вижда светло и ясно.

“Моето близко бъдеще виждам с регистрация по Наредба 26, една мини мандра след това вече да си увелича производството. Имам и едно такова много бледо намерение да започна да правя млечни продукти не само от овче мляко, но и от други животни. И се ориентирам точно в тази насока - напълно затваряне на цикъла. И с местни продукти също искам да започна от агнешко и от овче месо. Виждам, че има някои колеги, които започнаха преди няколко години, а в момента вече те диктуват пазара и са номер едно. Аз също отивам към тази посока. Дали ще стигна вече зависи от мен, но се надявам да успея”, каза още той.

Намерението на Ерик е да основе ферми с различни видове животни. Суровината от тях да преработва в крайни продукти и така да разполага с всякакъв и огромен асортимент от фермерски млечни продукти.

Какво обаче е бъдещето на сектора според младия човек?

“Виждам постоянно да се правят някакви уж отворени дискусии, но реално институциите и в частност министерството не стигат до малките производители. Тези хора, които отиват на отворените дискусии - това са големи земеделци, животновъди, производители, които вече са натрупали доста стабилен капитал и те са на едно друго ниво. Техните искания са съвсем различни от нашите. 

И другото, което ме дразни в сектора е, че постоянно се ламти за пари и от колеги, и от институции, всеки това го вълнува. Да, наистина парите са нещо много важно, но не са всичко. Аз съм тръгнал без пари и без връзки. Всичко, което съм постигнал е от мен и от дядо ми, който също не е някой си или нещо си, просто всичко, което сме изградили на този етап е от здрава работа и от сърце. Така че това е, което искам да кажа на сектора - повече внимание към малките и да не се говори за пари, защото парите убиват желанието. Колкото и да е важно и наложително просто като чуя, че поредната тема е за пари и за субсидии, ми иде да си изключа телевизора. Просто не е готино!”, заключи Ерик Борисов.