Купихме дрон, за да наблюдаваме животните по пасищата. Дори да са оградени с електропастир, е хубаво да имаш и дрон, защото той ти позволява да видиш какво се случва със стадото и бързо да реагираш, ако има проблем, споделя животновъдът Рейхан Алиосман за Агри.БГ.

Семейство прави успешен фермерски бизнес в най-бедния регион на Европа

По думите му внедряването на нови технологии спестява не само време, но и работна ръка. Разбира се, нужна е първоначална инвестиция, но тя се избива с времето. Именно благодарение на новаторското си мислене и предприемачески дух Рейхан беше награден за млад фермер на годишната среща на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация в края на миналата година (НОКА). 

Младият мъж е четвърто поколение животновъд. Днес заедно с баща си Ружди управляват семейната ферма в бургаското село Каменяк. Разположени са на билото на Стара планина, на 600 м надморска височина.

„Винаги сме отглеждали животни, но през 2002 г. започнахме да увеличаваме стадото, да правим кръстоски, да подобряваме селекцията“, спомня си Рейхан. 

В момента в стопанството има 1200 бройки от Синтетична популация българска млечна порода овце. Козите са 200 – кръстоска между местна порода, от една страна, и тогенбурска и алпийска, от друга. 50-те дойни крави са от породата Българско сиво говедо, които ще бъдат доени от тази година. 

„През последните години стопаните у нас масово си продават козите, а ние искаме да ги увеличаваме. Тенденцията е, че има все по-голямо търсене към козето мляко в цяла Европа. Това е уникално мляко, което държи добра цена“, убеден е животновъдът.

По негови изчисления фермата има капацитет за разрастване. Стадото овце може да се увеличи до 2000. Има търсене и към кравето мляко, от което в мандрата искат да произвеждат традиционен, балкански кашкавал. 

„В началото се чудихме как ще намерим клиента. И в един момент, като тръгнахме да продаваме, клиентът сам ни намери, защото ние произвеждаме качествени продукти. Днес продаваме в магазини за млечни продукти в Бургас, Варна, София. Зареждаме пекарни. Имаме клиенти, които идват на място във фирмения магазин до мандрата“, радва се Рейхан. 

Рейхан Алиосман: „Когато затваряш цикъла на производство, трябва да си наясно как ще финансираш проекта. Дали банката ще ти даде кредит. Трябва да си гъвкав и с пазара.“ 

За да не бъде зависим от прекупвачи и да може да реализира цялото добито количество суровина, младият фермер изгражда мандра с проект по подмярка 4.2 „Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти”.

„Вече от една година произвеждаме собствени овче и козе продукти – сирене, кашкавал, извара, прясно и кисело мляко. Когато продавахме овчето мляко на мандра, на 10 август спираха да изкупуват, защото си запълваха капацитета. Тогава се чудихме какво да правим с тези 300 л мляко, което доим на ден. Откакто си направихме собствена мандра, този проблем вече го нямаме“, обяснява животновъдът.

Освен по подмярка 4.2 Рейхан има спечелени още два проекта по подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“. С първото еврофинансиране през 2016 г. закупуват доилна зала, хранилка за агнета и козлета, колесен трактор, торораздаващо ремарке, фуражораздаващо ремарке, челен товарач, балопреса, косачка, сено събирач. 

„Вторият проект по подмярка 4.1 е за увеличаване на капацитета на животновъдния обект. Пак имаме голяма зала и тя е за 700 животни. Изградена е вече. Оборудвана е с хранителна автоматична лента и силози за подаване на фуража“, описва стопанинът.

Неговата ферма е една от малкото в България, в която се прилага ранно отбиване на агнета. Тази технология вече е наложена в западноевропейските ферми, но у нас тепърва навлиза.

„След като си вземат коластрата, отделяме малките и ги храним с млекозаместители. Така подобряваме ефективността и себестойността на млякото. Агнетата обаче искат повече грижи, затова при тях постоянно има човек. Трудоемко е, но си заслужава“, убеден е Рейхан.

Той отглежда животните оборно пасищно, като за целта разполага със собствени и наети общински земи. Отглежда още сезонни култури – овес, ръж, люцерна. Като окоси нивите, ги ползва за паша на животните. 

Рейхан Алиосман: „Имам идея да развия стопанството като туристически обект.“

Самата ферма обхваща 30 дка, като в нея се трудят и трима работници под напътствията на бащата Ружди. В момента Рейхан се е съсредоточил върху мандрата и реализацията на продуктите на пазара. Има също идея да кандидатства по подмярка 7.6 „Проучвания и инвестиции, свързани с поддържане, възстановяване и подобряване на културното и природно наследство на селата“.

„Ние сме на 60 км от Слънчев бряг. От две години има тенденция туристи от Германия, Франция, Англия да обикалят ферми, винарни. За тази година имаме споразумение да ни посещават групи от туристи фермери. Ще се пробваме. Това ще бъде един голям плюс за фермата. Искаме да се развием в тази насока, да посрещаме и сънародници“, споделя своите планове младият животновъд.