Както Агри.БГ писа от 1 септември тръгва приемът за заявления за помощи, които да компенсират стопаните заради войната в Украйна. Няколко дни по-рано - на 29 август пък ще се отвори приемът за помощи за акциза върху газьола.

В разговор със служебния министър на земеделието Явор Гечев коментирахме ситуацията, която породи войната и дали парите, които се отделят за фермерите са достатъчно. 

Явор Гечев: Средствата никога не стигат. Но ако може всички земеделски производители да са по малко недеволни, може би най-вероятно ще сме си свършили работата. За съжаление бюджетът е такъв, въпреки че е рекорден. 

Агри.БГ: Тя и годината е такава - изисква рекордни усилия. 

- Тежко объркана е годината. Объркани са и пазарите, объркани са и логистичните коридори. Наистина е тежка година. Войната в Украйна обърка много от нещата, а и ще продължава да ги бърка. Министерството и изобщо земеделските производители трябва да мислят за това, защото сменената ситуация създава нови предизвикателства. Струва ми се, че ние по-успешно трябва да ги предвиждаме и то заедно със сектора, за да може да не гоним Михаля, както се казва, а своевременно да оправяме повече неща, отколкото след това. 

- Като казахте войната, нека поговорим и за вноса на зърно от Украйна. Имахте срещи с бранша по темата за мерките, които следва да се приложат, за да не се ощетяват родните производители. 

- Можеха много мерки да се взема доста по-рано.  Това, което правим в моменат е по сигнали на браншовите организации. Има много неща, по които работим, но скоро ще има и нарочен брифинг с представители на сектор “Зърнопроизводство”. Така е коректно, защото сигналите и предложенията, въпреки че ги работим заедно, те идват от сектора. И така е правилно. Така ще уведомим Европейската комисия, че всичко това е по искане на самия сектор. 

Производители настояват за дерогация на препарати и падане на митото за руски торове

Работим по няколко хипотези за активиране на друга извънредна помощ от кризисните фондове.

Констатирали сме редица неща - нека ги кажем и тях. Ще започна от неприятелите, защото в областите, които са близко до транспортните коридори, в които влизат зърнени и маслодайни култури от Украйна, и вие не един път го отразявате, се наблюдава намножаване на ливадна пеперуда. 

Анализите ни показват, че има голяма вероятност, да не кажа много голяма, заради огромните количества земеделски култури, които влизат от трети страни, се получава тежко намножаване на нехарактерни неприятели в България.

Явор Гечев: Проблемът в областите Добрич, Силистра, Варна и Русе е сериозен - минава трети летеж на пеперудата вече. 

Времето е такова, че може би ще има и четвърти. Но за съжаление, казвам го като агроном и специалист по растителна защита, нещата можеха да се ограничат още на първи-втори летеж и да се развият по по-различен начин. Има комисии, доклади, държавата ще вземе мерки. Земеделките производители искат опалване на площите, но най-вероятно няма как да стане. Едва ли Комисията ще ни разреши санитарни паления на стърнища. И към момента ни е трудно да измислим вариант, в който, ако се палят стърнища, те да си получат субсидиите. 

Още за ливадната пеперуда 

Дори законово да измислим вариант за санитарни, контролирани палежи на стърнищата, не можем да измислим вариант тези стопани да си получат средствата. 

Въпреки това има варианти както за биологична, така и за допълнителна химическа защита. Следващата година, на пролет, ще се работи много интензивно. 

Препоръката ми пряко към земеделските стопани е да направят сериозно заораване на площите. Знаем, че no-till технологията е приоритетна и за нас, и за ЕС, но редица от неприятелите, в това число и ливадната пеперуда, искат по-сериозни обработки тази година, за да намалим евентуалната популация и при първи летеж следващата година да се реагира много сериозно от самата държава. Обсъждали сме варианти със самолетни способи, химическа защита или биологична и т.н. Проблемът е сериозен.

- Кой го проспа и е виновен за тази ситуация?

- Всички вкупом. Ненапразно казвам много пъти - институциите трябва да работят, бързо да се взимат решения. Дори да имаме чудесни експерти, които си пишат доклади и ги четат само директните им началници, тази работа не се случва. 

Явор Гечев: Аз се вбесявам понякога, защото процедурите са такива, че докато разбере министърът, вече е станало късно. 

А растителната защита изисква срокове, времена, летежи. Знаете, че феромонови уловки се използват, за да хванеш точния летеж и съответните служби като предпишат третирания, а ти получиш доклада три седмици по-късно, какво става? Нищо. Земеделците много добре знаят, че земеделието не се прави с документи. 

Затова трябва да се търси трайна оптимизация на процедурите при такъв тип реакции, защото много пъти се случва вече. Както виждате и в земеделието, и в животновъдството има редица кризи. Досега нямаше такава по отношение на намножаване на неприятели, но ето - тя е факт. 

Дано е само това и да няма по-сериозни проблеми с влизащите количества в страната. Но да не плашим хората. Това е първо. 

Второ - опитваме се да вземем допълнителни мерки, защото завишаването на пробите не върши работа. Ние добре го знаем. Искаме за предпазим нашите земеделски производители от смесването на нашето зърно с другото. Това е изключително важно, защото ми се струва, че пазара в Европа, както и други, чувствителни и скъпи пазари, могат да правят разликата. Има определени изисквания за отгреждане на европейското зърно. 

То има стандартизирано качество, което е доказано и е извоювано от самата Европа. Много е важано да нямаме смесване на ниво държава, за да се знае откъде е зърното. Ние не забраняваме украинския внос, ние не можем и да го направим - има европейска директира. Но ние сме длъжни да намерим начин как допълнително можем да въздействаме, пазейки собствения си пазар и да прилагаме антидъмпингова политика. 

Това, което ще се опитаме да направим, е да имаме пътна карта за това къде минава и къде отива украинскато зърно, да може определено време да стои в конкретните складове, за да не се смесва с българското зърно и да имаме информация кога и къде се експедира и то не просто да ни ползват за буферни складове, защото ние нямаме толкова големи. 

Явор Гечев: Приоритетно трябва да си осигурим нашата продукция, защото много добре знаете, че малките най-много ще пострадат - когато нямаш собствени складове, когато имаш задръстеност на пазара и локално свръхпредлагане. 

Тук, за разлика от в другия край на света, има пренасищане, изисква се технологично време, имаме конкретен брой кораби, конкретен брой складове, конкретна бързина на пълненето и т.н. 

- Кога ще сте готови?

- Съвсем скоро. Направили сме голяма част от мерките и изказвам благодарност към зърнопроизводителите - вършим нещата заедно с тях. 

Очаквайте продължението на разговора с министър Гечев в Агри.БГ.