Субсидиите за селското стопанство през следващите няколко години се решават сега на масата на преговорите от министрите на земеделието на страните членки на ЕС, Европейската комисия и Европейския парламент.

Аграрен доклад 2019: Фермерите получиха 1,650 млрд. лв. директни плащания

За защитата на интересите на българските фермери и като цяло на селското стопанство у нас Агри.БГ разговаря с министъра на земеделието Десислава Танева. Вижте първата част от нашето интервю:

- Г-жо Танева, вие сте за втори път министър на земеделието. Какви са позитивите и негативите от това?

- За статистиката наистина съм за втори мандат министър. Това е за първи път. Какви са позитивите? Познаваш тематиката, вече познаваш и част от администрацията, с която си работил. Знаеш какво е ежедневието, какви са темите, които ще имат значение за бъдещето на сектора. Това са позитивите.

В интерес на истината този позитив се трупа не само, когато си министър, когато си част от сектор, когато си свързан с него по различен начин.

Като част от моята кариера в обществено-политическия живот, ако не съм била в министерството, съм била в Комисията по земеделие на Народното събрание. В зависимост от това дали си управляващ или опозиция, съм била или председател, или неин член. 

- За новия програмен период на Общата селскостопанска политика (ОСП) работите на няколко фронта: за запазване на преходната национална помощ, за запазване на обвързаната подкрепа и за премахване на таваните на плащанията.

- Не бих казала, че са няколко фронта. Това е един фронт и това е максимална защита на българския национален интерес, в земеделието. Обвързаната подкрепа и националната преходна помощ са абсолютно взаимно допълващи се инструменти за подкрепа.

Обвързаната подкрепа е с европейски средства по сегашното законодателство е 13+2% от пакета директни плащания и подкрепя недофинансираните и чувствителни сектори, като „Животновъдство” и „Плодове и зеленчуци”.

Националната преходна помощ в исторически план с право на плащане от датата на присъединяването ни поради по-ниското европейско финансиране, с цел компенсация и имат за цел секторите, които се подпомагат да се преструктурират в пазарно устойчиви земеделски или други бизнеси.

Подкрепяме животновъдството - овце и кози-майки без селекционен контрол, които са извън обхвата на обвързаната подкрепа; млечни крави, където референтната година е 2009 и тютюн.

Да, ясно е, че тютюнът е сектор, който няма да се подкрепя като политика, но останалите сектори остават на фокус за по-добра подкрепа, заради недостигането на пазарна устойчивост. 

По тези два инструмента годишно около 180-190 млн. лева е тази подкрепа, тъй като Националната преходна помощ е с намаляващ таван всяка година.

Ако се окаже, че нямаме право да прилагаме преходната национална помощ, както са проектите на регламентите от ЕК, това означава 35% по-малко средства да отидат в сектор „Животновъдство”. Това е непоносим процент на намаление на подкрепата за сектора.

Да, ние имаме възможност да компенсираме с инструмента de minimis, тъй като вече има по-висок индивидуален таван и страната ни е във възможност да предоставя подкрепа по този инструмент.

Но не можем да постигнем с този инструмент справедлива подкрепа, заради индивидуалните ограничения и условността за три години поред да не надвишаваш определен таван.

Затова искаме запазване на националната преходна помощ. Ако тя не се запази искаме увеличение на процента обвързана подкрепа, за да компенсираме това намаление. Интересът е общ.

Нашата цел е поне да запазим сегашното подпомагане на сектора и имаме още много мотиви затова, включително и социалния ефект на това производство в селските райони; диверсификацията на сектора и ред други причини. 

В процес на търсене сме на страни членки, с които да се обединим по различни теми. Една от тях е и обвързаната подкрепа, и преходната национална помощ. Обвързаната подкрепа е важна за много страни, не само за нашата. Националната преходна помощ я прилагат 10 страни.

България инициира декларация, в която бе представена на предходния Съвет на министрите. От мнозинството членки на ЕС се настоява обвързаната подкрепа да продължи да се прилага. В по-голямата си част на същите нива, както е в доклада на Финландското председателство - 13+2%. А голяма част от страните-членки са и за повишаване на този процент.

По отношение на таваните на плащанията - един въпрос, който предизвиква много интерес.

България има гласувана позиция на Министерския съвет още през 2018 г. Съгласно тази позиция ние сме за доброволно прилагане на таваните на директните плащания. Темата за таваните не се решава в нашия формат. Той е част от сделката за приемането на Многогодишната финансова рамка (МФР).

Всички очакваме това крайно решение, за да продължим дебата по земеделските регламенти и разбира се преходния регламент, който ще регламентира подпомагането на фермерите до приемането на новата европейска регулация за ОСП.

- Какъв е българският интерес в новата Европейска зелена сделка?

- Регулацията и нормативните актове за анонсираната европейска „Зелена сделка” ще бъдат представени през месец март 2020 г., включително по сега обявения зелен пакт от Урсула фон дер Лайен, заедно с пътна карта за законодателните актове, които следва да се приемат.

В този зелен пакт, съгласно който до 2050 г. трябва да се постигнат стратегически цели по отношение на намалението на въглеродните емисии и по отношение изобщо на нашия живот - как той да стане по-ползотворен и как да опазим биоземеделието. Селското стопанство наистина заема основна роля.

В този зелен пакт все още много теми са дискусионни, по отношение на това целите по него дали ще получат допълнително финансиране или то ще бъде част от финансирането в тази посока в настоящето предложение за МФР.

Всички управляващи, свързани със земеделието, са категорични, че трябва да имаме по-висок бюджет заради по-амбициозните зелени изисквания. А не обратното - намаляване на бюджета, както е сегашното предложение.

От 2-3 месеца координационното звено за новата ОСП в министерството работи усилено по събирането на възможно най-голям обем информация за зелени практики в целия ЕС.

За първи път България беше домакин на експертна среща на 12 страни-членки само по темата за зелената архитектура и зелени практики.

Изготвяме наръчник и когато му дойде времето да пишем националния стратегически план, в дебат с фермерите да кажат кое е най-ефективното, разбираемото и кое носи съответния ефект по посока опазване на околната среда, за да го приложим не със санкции, а със стимули.

Това е единственият възможен принцип, за да постигаме цели в тази посока. Затова са увеличени и изискванията за бюджети, по отношение на земеделските практики, щадящи околната среда и приложението им във всяка страна-членка. 

Много разчитаме и на SWOT анализа за околната среда и климата, който се изготвя от Аграрен университет (АУ) - Пловдив. В момента е в процедура за отразяване на бележки, получени от заинтересованите страни, които също трябва да идентифицират нуждите и да ни предложат решения.

Заедно със земеделската общност да изберем най-ефективните такива практики, за които земеделските производители ще получат стимул и ще могат да ги прилагат.

А това ще доведе и до изпълнение на нашите цели, тъй като всеизвестно е, че елемент от новата ОСП ще бъде целеполагането и търсенето на изпълнение на цели, а не на различни индикатори.

- Споменахте националния стратегически план. Ще бъде ли готов до април или имате нов срок?

- Имате предвид април 2021 г. Наистина нашата амбиция е в края на мандата, който изтича долу-горе по това време, ние на практика да имаме завършен национален стратегически план.

В него ще бъдат разписани мерките и по Първи и по Втори стълб на ОСП, с целта за много по-ефективно разпределение на бюджета, който ще имаме финално след определяне на МФР. 

Регламентът за преходния период на ОСП е предложен от Европейската комисия. Очакваме около средата на 2020 г. да се приложи. Фермерите трябва да знаят, че подпомагането няма да спре през 2021 г. То ще се извършва по правила, по които се извършва и в момента, само че бюджетът вече ще е за новия програмен период.

Единствената тема в момента е Националната преходна помощ, която е изключена като възможен инструмент за финансова подкрепа. Затова се борим да остане и в преходния регламент, и по принцип в новата ОСП. 

Въпросът е много логичен, предложението е много логично и предвид на това, че външната конвергенция също не е достигнало финала си. Напротив!

Направеното предложение за външна конвергенция е половината от разликата между настоящето ниво до 90% от средното плащане в страните-членки, които е твърде неамбициозно.

Това още веднъж доказва защо на новините страни-членки е нормално да бъде допусната да продължи подкрепата по този инструмент.