Веднага след завръщането си от заседанието на Съвета на министрите в Люксембург, на което бе постигнато финалното споразумение за новата ОСП, министър Греков представи последните решения за предстоящите промени на ръководството на Асоциацията на земеделските производители в България /АЗПБ/.


Това стана по време на работна среща с управителния съвет на АЗПБ, на която присъстваха и всички членове на Отрасловия съвет към асоциацията. На министър Греков бяха представени поотделно за всички браншове конкретни проблеми и възможните техни решения. Земеделските производители обърнаха внимание на въпроси по отношение на браншовете плодове и зеленчуци, птицевъдство, свиневъдство, овцевъдство, говедовъдство, оризопроизводство и зърнопроизводство.


Като общ за всички браншове се постави проблемът с нерегламентирания внос на земеделски продукти, който е изключително вреден за българските производители, както на плодове, зеленчуци и яйца, така и на птиче и свинско месо и др. Проф. Греков беше запознат с конкретни идеи и предложения за затягане на контрола от страна на митническите власти.

 

[news]


Вторият проблем за всички браншове, който беше откроен по време на срещата, е свързан с голямата административна тежест за всички земеделски производители. Бяха представени конкретни идеи за облекчаване на режима за изграждане и узаконяване на напоителни съоръжения. Сред проблемните области на земеделския бизнес бяха посочени още взаимодействието на институциите за противодействие на престъпните набези върху реколтата и необходимите мерки за опазването на земеделската продукция.


Проф. Греков беше запознат още с конкретни проблеми, свързани с предстоящата кампания за сключване на доброволните споразумения и комасираното ползване на земеделската земя. По предложение на председателя на АЗПБ Христо Цветанов, министър Греков прие идеята да се направи обща среща между всички директори на Областните дирекции „Земеделие и гори“ и браншовиците, на която да бъдат представени единни указания и общи условия за работата им. Отчетен бе и фактът, че в отделните дирекции тълкуват нормативни документи по различен начин и така се получава дисбаланс в работата между администрацията и фермерите по места. Такава среща ще бъде проведена още през следващата седмица, беше категоричен министър Греков.

 

Във връзка с представените от проф. Греков детайли в преговорите по споразумението за бъдещата Обща селскостопанска политика на ЕС, изпълнителният директор на АЗПБ Ивайло Тодоров посочи „като добър компромис постигнатото споразумение за възможността до 13% от годишния бюджет за подпомагане с европейски средства на държавата-членка да бъде насочен именно за плащания, обвързани с производството“. Като асоциация, обединяваща почти всички браншове от сектор земеделие, от АЗПБ винаги са настоявали да има обвързана с производството подкрепа и да има диференцирано плащане за зеленчукопроизводство, овощарство и животновъдство, които влагат изключително много средства в дейността си, в сравнение със зърнопроизводството.


„Положителен факт е, че такава подкрепа може да бъде насочена към наши членове, но за съжаление в следващия програмен период няма да има възможност да се подпомагат свиневъдството и птицевъдството, както и етерично-маслените култури по схеми обвързани с производството“, каза Ивайло Тодоров по време на работната среща. Той припомни още, че „именно по предложение на АЗПБ за първи път бяха включени за подкрепа секторите птицевъдство и свиневъдство, като нотифицираната държавна помощ бе реализирана през 2012 г. по схемата за подпомагането им чрез надграждане на хуманното отношение към животните“.
Особен акцент в дискусията беше поставен върху производството на маслодайна роза, което е емблематичен отрасъл за България. Няма да може да се подпомага и лавандулата като култура, а сега България заема първа позиция в света по количества произведена продукция, беше уточнено по време на срещата.


Пред професор Греков от АЗПБ изразиха категоричната си готовност да работят целенасочено за подкрепата на тези уязвими браншове, които исторически не са били субсидирани на европейско ниво, а същевременно са традиционни за българското земеделие. Необходимо е да се търсят възможности за подпомагането им на национално ниво в следващия програмен период, бяха категорични представителите на асоциацията.


Ивайло Тодоров изрази и притеснението на земеделските производители, че „отново в Програмата за развитие на селските райони е предвидено 30% от средствата да бъдат заделени за агроекологични плащания, което фактически се открои като най-големия проблем в настоящата ПРСР.“


Така изложените проблеми по време на срещата ще бъдат обобщени и представени като официални предложения по надлежния ред, а министър Греков потвърди пред ръководството и структурите на АЗПБ, че ще се търсят възможните начини за тяхното решаване в интерес на българския земеделски бизнес.
 

 

© 2013 Всички права запазени. Позоваването на Фермер.БГ е задължително!